![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– И като го казахме, какво е това сега? Думата ни вече не се чупи, така ли? И какво си въобразява този, който не я чува – че главата му ще си стои на мястото ли?
Даже и Михримах видя как кръвта нахлу по лицето на свако й пашата. Главният везир отначало посиня, после прижълтя като листо, и най-накрая побеля пак като вар.
– Вратът ми е по-тънък и от косъм, господарю!
– Ибрахим! – кипна султан Сюлейман.
„Тук дали ще се намери някой, чиито крака няма да се подкосят пред този гняв?“ – помисли си Михримах. С наведена глава, незабележимо, тя опипа с поглед всички наоколо. Ще се намери. Майка й! Хюрем! Стоеше без да трепне, но Михримах позна по очите какво бушува в главата й и сърцето й. Тя просто летеше от радост. Сигурно си мислеше: „Много мина, малко й остана на тази хърватска свиня. Вече падна в немилост, Паша, наближава да падне и главата ти“.
– Не ми трябва тънкия ти врат, ага, а главата на страхливеца, който я надроби тази каша. Който заложи този капан! Проклетникът, чиято ръка напъха смъртта в постелята на нашия принц! Кой се крие зад това? Това ми трябва! Или ще намериш отговора и ще накажеш виновниците, или този, който не може да спре убийците да си разиграват коня из харема, ще се прости с живота!
Не можаха да открият кой е пъхнал скорпиона в постелята на принц Мехмед. По същия начин не се разбра и кой му е заповядал да го направи. Но Михримах не спря да повтаря:
– Поръчителят, изпратил убиеца срещу нас, е онзи, който ще извлече облаги от смъртта на моя брат, принц Мехмед!
Ясно беше към кого са отправени нейните думи. Към майката на принца престолонаследник. И към Любимеца Ибрахим.
Ковчежникът Искендер Челеби, чиято вражда с Ибрахим паша вече вземаше такива размери, че не можеше да се прикрива, и който знаеше, че султан Сюлейман при заседанията на везирите седи и ги слуша зад завесата, един ден, без да има някакъв повод, намекна същото:
– Убиецът е сред нас!
Брожението сред останалите везири въобще не го трогна, дори им се развика:
– Какво сте седнали да каканижете празни приказки! Как иначе предателството ще се промъкне в леглото на принца?
Един от везирите, приближен до Ибрахим паша, направи опит да се възпротиви:
– Какви са тия приказки, Челеби! И нас ли подозираш?
– Подозирам ви! – скастри го Искендер Челеби.
Той лично поддържаше цяла армия, готова да даде живота си за него. Уверен в това, размаха заканително пръст към везирите:
– Разбира се, че ви подозирам! С петното на това вероломство сме белязани всички. Ако не открием и не изкараме убиеца на показ, какво следва?
Убиецът и неговият подстрекател не бяха открити. Стана така, че всичко се стовари върху стражите, които бяха дежурни да пазят харема същата нощ, начело с началника им. Никой не преброи колко от тях бяха посечени. През зидовете на двореца всяка заран се изхвърляха глави без трупове. По време на разследването не остана човек, макар и царедворец, който да не даваше клетвени обети, само и само да остане жив и здрав.
От покушението имаше и известна полза. Първо, славата и влиянието на Ибрахим паша върху падишаха бяха дълбоко уязвени. В замяна на това авторитетът на Искендер паша нарасна. Никой не посмя да го изрече, но в мислите на всеки залегна съмнението: „Дали наистина в дъното на този капан не стоят престолонаследникът Мустафа и неговата майка Гюлбахар?“.
Михримах разсъждаваше посвоему: „Леденият полъх на смъртта ми отрезви!“ В мига, когато майка й излезе оттам и тръгна към покоите си, принцесата си каза: „Ти си мълчи! Ще говори вече твоята дъщеря!“ Така и направи. Викът й проеча над всички:
– Живи ще останат на този свят или те, или ние! Няма място за всички!
Решението на Михримах бе твърдо... „За тях – смърт! За нас – живот!"
Приятелката на майка й, татарката, също се накани да тръгне след господарката си.
– Лельо Мерзука! – тихо й каза Михримах. – Предай на нашата валиде следното: „Бъдете спокойна! Дъщеря ви не стои със скръстени ръце Тя щяла веднага да постави пред господаря желания от вас въпрос" Предай го на мама.
***
Наистина, молбата за среща бе отправена от дъщеря му, но и самият султан Сюлейман имаше намерение да отиде при Михримах. Все още потресен от покушението срещу принц Мехмед, той искаше чисто и просто да си поговори с нея. Имаше огромна нужда от това.
– Сродни души! – възкликна, когато личният секретар му докладва, че Михримах иска разрешение да му целуне ръка. – Ние също имаме новина за нея. Отиди да й предадеш и нашата вест, да се помолим заедно за здраве и благодат, да ми успокои сърцето с ведрината, която излъчва красивото й лице, да удавим в лъчи от светлина мрака, обсебил нашият дух.