Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Тя не отговори, но срещна очите ми.
— Има неща… неща, които не мога да ти кажа сега — започнах. — Обещавам ти, мога да те заведа някъде, където ще те ценят. Няма да те мразят, нито да се страхуват от теб. Ще те приветстват. Скоро ще ти обясня. Просто искам да ме изслушаш, става ли?
Брейд се намръщи по чисто човешки начин. Може и да беше поела някои от маниерите на дионите, но тя бе отгледана — поне като дете — от родители хора.
Дронът ни повика, затова оставих Брейд и забързах след него. Подминахме коридора, който водеше към машинното — там, за съжаление, все още имаше охрана — и продължихме към нашата стая за скокове.
Там кипях часове или поне така ми се стори, защото едва ли беше минал повече от половин час — след това усетих ясния аромат на канела.
— Вие двете добре ли сте? — попита Химерна. — Командване полети каза, че са ви повикали, но не ми казаха защо. За тях нямам никаква тежест.
— Добре сме — отвърнах и погледнах Брейд, която бе заела обичайното си място на последния ред и гледаше в стената. — Уинзик искаше да покаже някои от пилотите.
Кицен и Мориумур влязоха след малко.
— Аланик! — възкликна Каури и полетя на платформата си към мен. — Ти стигна сърцето!
— Какво представляваше? — попита Хешо от трона си. — Ярко ли беше като хиляди изгреви едновременно? Тъмно ли беше като мрака в пещера, която никога не е зървала небето?
— Нито едното, нито другото — отвърнах. — Представляваше празна стая, Хешо. Никой не знае какво има в центъра на истинския лабиринт, затова не могат да го възстановят.
— Какво разочарование — отвърна той. — Това не е никак поетично.
— Чух — заговори Мориумур, — че висшият министър на Върховенството е бил днес тук, лично. Ти видя ли го?
— Не знам — отвърнах. — Не бих го познала дори да съм го видяла.
Ая, една от оръжейниците кицен, заразказва история как била зърнала висшия министър, когато се разхождала из Към звездите. Хешо я погледна, без да е особено впечатлен — но нали той е бил крал, така че приказките за разни министри го отегчаваха.
Бях доволна, че останалите си говореха, наместих се на седалката си и започнах да пиша на гривната. Статут?
Чакам и наблюдавам, изпрати дронът. Има движение сред персонала. Ако мога да съдя по диалога, скоро ще осъществим хиперскок.
Така. Значи беше време. Можех единствено да се надявам, че дронът ще запише нещо. Вглъбих се в себе си, представих си, че летя. Веднага видях пътя към дома, но се отклоних. Не сега. Все още не.
Опитах се да се протегна към кораба, към „Теглилки и мерки“. Опитах се „да чуя“ какво се казваше на борда… Не се получи. Нямаше причина те да използват сайтонични комуникации, за да говорят с други части на кораба. Въпреки това гласове от инженерното долетяха до мен.
Чувството бе… сякаш някой ми ги предаваше. Сякаш някой ги чуваше, а след това ги прожектираше.
Всички пилоти са на борда, персоналът е по местата си, каза гласът на Уинзик. Машинно, може да направите хиперскок до регионалното пространство на Към звездите.
Разбрано, отговори веднага инженерът. Дори долових акцента на диона. Подготвяме се за хиперскок.
Близо до тях. Съвсем близо до тях имаше ум. Не беше личност, индивид, а нещо друго. То приемаше тези думи. Може би… може би щях да успея да помогна дронът да има какво да запише. Присъствието ми тук, на кораба, бе попречило на хиперскоковете. Дали нямаше да успея да сторя същото нарочно? Да принудя екипажа да смени хипердрайва?
Натиснах внимателно ума, който бях открила. Чух остър писък.
Малфункция на хипердрайва, уведомиха от инженерното. Мостик, поредната малфункция на хипердрайва. Всичко това става заради сайтониците на борда. Те неволно пречат на гладкото функциониране на хипердрайва.
Пробвайте да го подмените, обадиха се от мостика.
Слагам нов. Може ли да направим нещо по въпроса? След това имаме толкова много за писане…
Сепнах се. Каквото и да направиха, получи се, защото много скоро влязохме отново в нищото. Разнесе се нов писък. Нов тласък и аз бях запокитена на онова тъмно място, което бе пронизано от очите на гробокопачите. Както обикновено, те не бяха обърнати, гледаха право към източника на писъка.
Така ли работеше бомбата за заблуда? Хипердрайвите на Върховните можеха да разсеят гробокопачите, да отклонят вниманието им. Може би Върховните разполагаха със съвършена технология, която да създаде устройство като онова, което активира Брейд.
Проучвах гробокопачите — които все повече и повече приличаха на тунели от бяла светлина.