Илиада [bg]

за да ти вземе доспехите, ала го Хектор съгледа и срещу него се впусна в разгара на лютата битка. Колкото храбър герой и да бе, Антилох не изтрая, [585] мигом побягна във ужас, подобен на хищник виновен, който, щом куче разкъса или говедар при говеда, хуква стремглаво, преди да пристигнат мъжете стълпени, тъй Несторид се оттегли, а много троянци и Хектор сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни; [590] спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте. А пък троянци, подобни на лъвове суровоядци, кораб след кораб нападаха върло по воля на Зевса, който им вдъхна безпримерна мощ, а ума на данайци вече замая, лиши ги от слава, подтикна троянци. [595] Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор, който да хвърли връз кухите кораби огън развихрен, неизтощим; и така на Тетида молбата съдбовна той да изпълни. Кронид промислител внимателно бдеше блясък от кораб подпален да зърне с очите си само, мигом тогава той щеше троянци от кораби вражи [600] с бягство да върне и пак на данайци да спусне прослава. С мисли такива насочи към гладките кораби право Хектор Приамов, а той и самият натам се стремеше. Бясно връхлиташе Хектор, подобен на буйния Арес [605] или на гибелен огън, бушуващ във гъста дъбрава: бяха устата му в пяна, очите му гневни пламтяха страшно под мрачните вежди, а над слепоочника шлемът грозно се вееше горе, когато нападаше Хектор. Верен бранител му беше самият Кронид от ефира, [610] който със слава и чест го зачете сред много герои, тъй като той бе орисан за кратък живот на земята. Мъдра Атина Палада подготвяше вече за Хектор смъртния ден — за да падне убит от сина на Пелея. Силом опита героят да скъса редиците бойни, [615] там, гдето зърне по-много войска и отлични доспехи; въпреки свойто желание той не можа да пробие. В гъсти редици събрани, ахейците твърдо стояха, както скала недостъпна на бряг до морето пенливо, дето издържа на силната буря от съскащи вихри [620] ви на вълните стълпени, които се блъскат във нея; тъй устояха данайци, не бягаха те от троянци. Хектор, блестящ като пламък, нападаше вредом тълпата, както налита на бързия кораб вълна, устремена бурно, подхранена с вятър във облаци черни; и цял е корабът в пяна и вихърът съска с дъха си в платната, [625] а пък моряците бледи треперят от ужас в сърцето, след като само на косъм избягват смъртта нежелана, тъй се вълнуваше силно духът на ахейци в гърдите. Както зъл лъв ненаситен напада безчислени крави [630] в стадо, което пасе сред голяма и тучна ливада; а пък пастирът не знае добре да се бори със звяра, нито умее да брани от смърт виторогите крави, винаги бърза със първите или с последните в бягство. Хищникът скоком се втурва в средата, една си разкъсва, [635] другите в уплах далеч се разпръсват. Така и ахейци бягаха всички във трепет от Хектор и татко ни Зевса. Хектор тогава уби Перифета, роден във Микена, син най-любим на Копрей, който нявга отиваше често с вест при Херакъл юначен от името на Евристея. [640] Беше синът по-достоен от своя баща неизвестен: имаше качества много — да тича добре, да се бие, с разум блестеше наравно със първите между микенци. Слава по-висша на Хектор така Перифет предостави. Както се беше извърнал, препъна се в края на щита, чак до петите му дълъг, защита от копия остри. [645] В него се спъна и възнак се просна, а шлемът му меден гръмна страхотно и в двете му слепи очи се отекна. Хектор във миг го съзря и завтурнат, до него застана, с копие мушна гръдта му, уби го пред свидни другари. [650] Те не помогнаха с нищо, макар да скърбяха за него: всички се плашеха много от богоподобния Хектор. В бяг приближиха до крайните кораби, първом запрени чак до морето: след тях и врагът се изсипа. Ахейци волю-неволю отстъпиха първите кораби вече. [655] Вкупом сгъстени, останаха още при своите шатри, без да се пръскат из стана: уплаха и срам ги държаха, непрестанно ахейци взаимно си вдъхваха храброст. Нестор, геренският конник, защитник ахейски, най-много молеше всеки ахеец, със клетва в баща и във майка: «Мили другари, бъдете мъже и пред другите хора [660] срам си вложете в сърцата! И всички сега си спомнете свойте съпруги и рожби, имот и родители свидни — както и живите, тъй и умрелите вече отдавна! Аз ви заклевам във тези, които сега са далече: [665] храбро се дръжте, недейте се впуща във бягство позорно!» Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец. Тъмният облак186 надвиснал Атина им сне от очите,