Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Но от друга страна, дори и Дейвид Фрийман бе допускал грешки. След почти година съвместна работа с Дайсън Брънел Харди бе наясно, че този човек едва ли е най-почтеният бизнесмен на Америка. Офертата му беше твърде обезпокоителна. Дали „Триптек“ не е достигнала точката, в която не е в състояние да се разплаща не само с адвокатите, но и с деловите си партньори? Ако това излезе вярно, и двамата с Дейвид са покойници, при това твърде скоро…
На всичкото отгоре изпитваше инстинктивна паника при думата „реорганизация“. Това почти сигурно означаваше уволнение на работници — процес, който при „Триптек“ отдавна вече беше започнал. Разбира се, компанията ще има нужда от юридическа помощ докато се държи на повърхността. Но офертата да се разплаща с акции за тази помощ, при това с акции, чиято цена пада няколко месеца поред, му се струваше твърде отчаян ход.
— След като изпитват финансови затруднения, бихме могли да опитаме извънсъдебно споразумение с пристанището — подхвърли той. Беше почти сигурен, че ако проведе съответните преговори, дори и през уикенда, би могъл да измъкне от пристанищната управа една прилична сума — някъде около десет милиона долара. Разбира се, „Триптек“ се бореше да получи три пъти повече при благоприятно решение на съда, но сега май е времето да се приложи поговорката за врабчето в ръката…
— Няма да стане — поклати глава Фрийман. — Вече опитах. Дайсън все още не е готов на подобна стъпка… — Кратка пауза, после: — Твърди, че трябва да мисли за хората си… Клиенти, акционери, партньори… За всички.
Харди се изсмя. Подобно твърдение от човек, който уволнява работници и откровено лъже за броя на унищожените в контейнера компютри, звучеше наистина абсурдно.
— Благодаря за информацията, Дейвид — реши да приключи темата той. — Но ще те помоля да предадеш на Брънел, че офертата му е неприемлива за мен.
— Хубаво — изпусна една въздишка на разочарование старецът. — Ако нямаш нищо против, възнамерявам да предам същата оферта и на Мишел…
Харди напусна стаята здравата разтърсен. Основният му източник на доходи имаше всички шансове да пресъхне.
— Най-много се вбесявам от факта, че се захванах за този иск главно поради сигурността!
— Тъкмо тук ти е проблемът — отвърна Франи. — Няма такова нещо сигурност. Това си е чист мит.
Жена му добре знаеше какво говори. Останала сираче на съвсем крехка възраст, тя беше отгледана от брат си Моузес. Първият ѝ мъж е бил убит само седмица след като тя разбира, че е бременна с Ребека.
— Точно по тази причина, страдалецо мой, ние трябва да се наслаждаваме на хубавите мигове от живота. Като този сега, в същата тази минута…
Лежаха на килима в хола. Под тях имаше едно одеяло, върху тях — друго. Пердетата бяха спуснати, децата спяха, слончетата над камината бяха приключили с обиколката си. От радиото долиташе тихия глас на Тони Бекет, който пееше една от песните на Били Холидей. Жарта в камината изпускаше малки искри.
— Минутата не е съвсем лоша — призна Харди. — А защо лежим в хола?
— Спешен случай от сексуален характер.
— О, да, спомням си — рече Харди, наведе се и я целуна. — Обичам те.
— Добре де, след като се налага…
— Налага се. — Главата ѝ лежеше на рамото ѝ, кракът ѝ беше преметнат върху неговите. — Ти приемаш спокойно всичко това, така ли?
— Кое?
— Предстоящите промени. Животът ни ще изглежда по-различно.
— Нали ти пак ще си тук?
— Така мисля.
— Значи нищо няма да се промени. Въобразяваш си, че животът ни ще изглежда по-различно, но не си даваш сметка, че отдавна драпаш да се отървеш от „Триптек“…
— Просто се безпокоя — промърмори той.
— Ти ли? — надигна се на лакът Франи и огънят в камината хвърли отблясъци върху червеникавата ѝ коса. — Нещата непрекъснато се променят, Дизмъс. Ако не е така, животът ще ни се стори твърде скучен…
— Умирам за скучен живот — въздъхна той.
— Глупости. Ти нямаш капка търпимост по отношение на скуката. На теб просто ти трябват гаранции.
— Какво лошо има в това?
— Нищо. Само че гаранции няма…
— Точно това не ми харесва — отново въздъхна той.
— Но в замяна имаш клиент, на когото вярваш — погледна го Франи. — И чиито родители очевидно са готови да те заринат с пари…
— Които не съм сигурен, че ще приема…
Тя помълча малко, после предложи:
— Дай да си поиграем… Аз ще кажа нещо, а ти ще се опиташ да го възприемеш позитивно. Като изключиш всички черни мисли — кога и как това нещо ще се извърти и ще те захапе за задника… Става ли?