Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Да, така е. Но все пак ние трябва да действаме по-експедитивно, Юрик, да подготвим материали за експертиза. Ако намерят бланка, Олшански ще я изиска, така че ще имаме нужда от образци за сравнение. В болницата навярно са останали тетрадки на Наташа, ще трябва да ги вземем.
— Доколкото разбирам, искаш това да го свърша аз — уточни Коротков. — Ти, естествено, няма да се помръднеш от стола.
— Няма — честно си призна Настя. — Извинявай, скъпи.
Юра излезе, а Настя се замисли за странната телеграма. Защо са я изпратили? Съвсем очевидно е, че никой няма да повярва на подобни глупости. Впрочем всичко се случва на тоя свят. Или пък това е начин да им съобщят, че Наташа е жива и здрава и засега с нея не се е случило нищо лошо? С други думи, спрете да я търсите, с пръст няма да я пипнем. Не, не върви. Онзи, който е измислил тая телеграма, не може да е разчитал, че милиционерите ще бъдат толкова глупави и наивни. А на какво е разчитал?
В момента нещата донякъде са ясни. Остроумният автор на телеграмата, най-вероятно самият похитител, добре се ориентира в сегашната ситуация. Милицията е под пара, работи пряко сили, защото се провеждат избори, вършат се покушения срещу политици и административни функционери, а и по транспортните средства гърмят бомби. Никой няма да търчи и да се трепе заради едно изчезнало момиче. Първоначалните опити да го намерят не са дали резултати и малко по малко случаят почва да се забравя. Но най-важното е роднините на момичето да не безпокоят ченгетата. Докато няма труп, никой няма да си дава зор. И тази телеграма е изпратена не за да й повярват оперативниците и следователят. Тя е нужна, за да не търсят Наташа, ако нямат особено желание за това. А според представите на похитителя те не би трябвало да имат такова желание. Малко ли са им другите главоболия?
Явно сметката е била приблизително такава. Ира получава телеграмата от сестра си и разбира, че при този недостиг на пари ще се грижи за едно гърло по-малко. Това вече не е зле. И ако достатъчно се е изтормозила при издръжката на четиримата инвалиди, непременно ще повярва на полученото известие, защото ще се почувства облекчена. В такъв случай за нищо на света не би досаждала на милицията. Всичко е уредено, изяснено, Наташа си е устроила живота и слава богу. Дори да я загризе известно съмнение, има голяма вероятност дългогодишната умора, отчаянието и постоянното безпаричие бързо да надделеят и да го заглушат за дълго, ако не и завинаги.
Има и друг един аспект. Възможно е телеграмата да е била предназначена не само за Ира, но и за самата Наташа. Това напълно съответства на факта, че самото отвличане беше организирано старателно, без грубо насилие пред очите на седемнайсетгодишното момиче. Това грижовно отношение към Наташа веднага бе направило впечатление на Настя и на Коротков. А. сега похитителите отново искат да я успокоят, тоест дават й възможност да съобщи на сестра си, че всичко е наред и няма нужда да се тревожи. В такъв случай телеграмата, по-точно самата бланка, със сигурност е била написана от Наташа. Защо да я уверяват, че ще пратят телеграма на сестра й, след като тя саморъчно може да напише текста? И така с един куршум да убият два заека: от една страна, да успокоят Наташа, а от друга — в случай че някои особено старателни ченгета решат да проверят телеграмата, да им дадат още едно доказателство, че няма нужда да търсят девойката, защото тя лично съобщава, че всичко е наред. А колкото до фалшивия адрес, това е лесно обяснимо. Наташа не иска сестра й да я открие в жилището, където вече е заживяла с любимия си…
Значи няма нужда да се бърза с експертизата, защото със сигурност ще се окаже, че бланката е писана от Наташа Терехина. Единственото, което има смисъл при тези обстоятелства, е да потърсят човека, подал телеграмата в мурманския пощенски клон. Почти е изключено това да е била самата Наташа. Едва ли похитителят би рискувал да я заведе до пощата, все пак момиче в инвалидна количка прави впечатление и се запомня. Още повече едно толкова красиво момиче. Не можеш да го отминеш, без да привлече вниманието ти. Така че най-вероятно е бил някой друг. Но през гишето на ден минават толкова хора… Ех, ако можеше да пратят там Миша Доценко!
Глава 15
След вечеря Мирон слезе долу, реши да се поразходи из гората, която заобикаляше сградата от всички страни.