Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Оттатък неравните граници на склада сетски конници яздеха напред-назад, подсвиркваха, размахваха дълги усукани кожени ремъци и подкарваха колони с добитък на изток. На изток? Далеч от обоза? Тя зина при вида на зрелището.

Още по-зле — талийските и нечистокръвните сетски браничари се бутаха и се хилеха при вида й — опръсканата с кал херцогиня! Гелел подбра краищата на дългата си бяла туника, украсена с крилатия лъв от семейния герб, провери дали покритият с бяла копринена нишка шлем стои здраво и правилно на главата й, после вдигна предизвикателно брадичка.

Пастирите се загледаха настрани. Тя почти се поздрави за малката победа, когато забеляза как телопазителите й се тътрят покровителствено наблизо. Хвърли свиреп поглед на гвардейците си — те явно не го забелязаха, докато проучваха мястото — и отново потегли; потръпваше при всяко измъкване на ботуш от гъстата лепкава кал. Нека боговете й простят — ръчно обработена ривска кожа, внос от Даруджистан. От Даруджистан! Защо я бяха издокарали така? Докато наближаваше палатката, погледът й бе привлечен от смях и високи гласове. Насред калта и плитчините на реката голи до кръста мъже блъскаха товарните коли с железни пръти и двойни мотики. Млатеха ги и ги разчленяваха. Унищожаваха ги! Трейк да ги отнесе дано! Унищожаваха товарните коли. В името на Бездната, какво ставаше в тази лудница?

— Стойте тук! — нареди тя на гвардейците и отметна покривалото на палатката. Амарон се бе изправил над походна маса, направена от дъски върху две бъчви; зад масата седеше генерал Чос, обутите му в ботуши крака бяха качени на столче, върху лицето му бе наметната кърпа. И двамата не се и помръднаха.

— Какво означава това безумие!

Амарон се обърна и скептично вдигна вежда. Гелел отново бе впечатлена от ръста му. Дори и при дълго отлаганото с магически способи стареене, поясът през бронирания му корем изглеждаше неудобно пристегнат.

— Кое безумие би могло да бъде това, господарке?

Гелел не можеше да се отърве от усещането, че двамата мъже й се присмиват. Тя обаче продължи, решена да отстоява владетелските си права.

— Първо, разделянето на войските.

Амарон хвърли поглед към началника си:

— Аха.

Чос се изправи на стола, свали кърпата от лицето си и положи ръце сред зариналите масата парчета хартия. На Гелел той напомняше лъв — изпъстрен с белези, закоравял в битки ветеран. Жилав, с гъста, заплетена къдрава коса и брада. Чос прочисти гърлото си.