Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

А може би не. Покрай него, по дължината на замъглената струя, се носеха очертания. Бяха гладки и продълговати като риби, но много по-големи от него. Знаеше, че не бива, но не се удържа и се пресегна към едно от тях. Пръстите му преминаха през повърхността на неспирния поток, все едно се беше пресегнал през борда на някоя лодка. Струваше му се, че трябва само да скочи и ще се окаже в съвсем различен свят. Едно от създанията се подаде напред, като че ли в отговор на движението му. По-отблизо на Кайл му се привидя по-необикновено, много по-чуждо същество — как нарече Изгърбения тия грозотии? — сепия.

Рече си, че може би достатъчно е предизвиквал Близнаците, и издърпа ръката си обратно. Добре, а как се очакваше да излезе?

Нещо изплющя през преградата около него и се уви около ръката му. Извика от изгаряща болка, когато бе издърпан назад, съборен и рамото му изпука. Извади сабята и замахна почти неосъзнато. Далечен вик, спиращата го сила отхвръкна назад и Кайл усети как се върти, как ръката му е вцепенена и се мята. После удар, сипкав пясък се стелеше под него и той падна задъхан.

През цялото време току до него ромолеше поточе; тъй Кайл разбираше, че не е изгубил свяст. Лежеше неподвижно, най-вече за да си почине и да отложи разбирането колко много може да е наранен. Най-накрая, когато денят избледня, трябваше да приеме, че нуждите на плътта му са достатъчно наболели, за да го подтикнат да стане — особено пълният мехур и празният стомах. Бавно, болезнено, той придвижи здравата си ръка през пясъка, за да се издигне до седнало положение. Другата му ръка висеше безполезна, схваната, въпреки че рамото болеше, все едно някакъв звяр бе забил зъби в него.

Той пое дълбоко дъх и се облегна на ръката си, за да се избута нагоре. От недалечно дърво се понесе рояк птици, несъмнено изненадани от надигането му. Намираше се на пясъчен бряг, пресечен от криволичещ поток. Покрай него на запад течеше бистра вода, плитка, но бърза. Наоколо се възправяха дървета, надвишаващи всичко, виждано от него, и закриваха местността. Наближаваше нощта и въздухът бе прохладен. Той закрачи на запад.

Потокът се извиваше и от време на време се отклоняваше много в пътя си, но все се обръщаше на запад. Кайл следваше наносите и пясъка. Най-накрая, зверски гладен, той отсече тополов клон и нагази в средата на ручея. Там се спря под бледната светлина с издигнато копие. Трепване във водата; извивка на сянка. Той хвърли. Не улучи.

Най-накрая запляска през водата към брега с нанизана на клона риба. С една ръка събра в тъмното сухи съчки и чуплива трева и, затиснал с коляно ножа си, успя да изкара искра с парче кремък и да запали огън. Почисти небрежно рибата, окачи я над пламъците и седна.

Ядеше и хвърляше клони в буйния огън. Нощта се спусна напълно.

После един глас изръмжа от тъмното:

— Момчето може да е ранено. В несвяст. Кръвта му да изтича.