Бавачката на ангели [bg]

Двамата с Мортен щяха да имат нужда от известно време, за да открият отново пътя един към друг, а животът никога нямаше да бъде същият. Но това не означаваше непременно, че ще бъде по-лош. Може би връзката им щеше да стане по-силна от преди. Преди не смееше да си помисли нещо такова, но може би в живота им щеше да има място за още едно дете. Не докато всичко още беше ново и чупливо и им предстоеше толкова работа както по къщата, така и между тях самите, но може би след време. Надяваше се след време техният ангел Винсент да се сдобие с братче или сестриче.

Освен това беше успяла да успокои мама и татко. Помоли ги за прошка, задето не им бе казала за случилото се, и успя да ги убеди да не хукват към Фелбака. Освен това снощи отново им се обади, за да им разкаже всичко, което бе научила за семейството си. Знаеше, че те се радват и разбират колко много означава това за нея. Не искаха обаче да се връща на острова, докато всичко не приключи. Затова им сервира благородна лъжа и каза, че ще остане да спи у Ерика и Патрик още една нощ, и те трябваше да се задоволят с това.

Тя също се страхуваше от мисълта, че някой им желае злото, но Мортен реши да остане, а тя искаше да бъде с него. За втори път в живота си избираше Мортен. Страхът да не го изгуби бе по-силен от страха от неизвестната заплаха. Смъртта на Винсент я научи, че човек не може да контролира всичко в живота. Нейната съдба беше да остане тук с Мортен, каквото и да се случи.

– Ехо? – викна Ева и свали чантата си. – Мортен, къде си?

В къщата беше съвсем тихо и тя се ослуша за някакво движение, докато вървеше бавно нагоре по стълбите. Дали не беше отишъл до Фелбака по някаква работа? Не, лодката беше на кея. Всъщност до нея имаше още една. Може би имаха гости?

– Хей? – пробва тя отново, но ѝ отвърна единствено собственият ѝ глас, който отекна между голите стени.

Слънцето светеше силно през прозорците и осветяваше прахта, която се вихреше във въздуха около нея. Ева влезе в спалнята.

– Мортен?

Тя погледна объркано мъжа си, който седеше на пода с гръб към стената, вперил поглед в някаква точка пред себе си. Той не реагира.

Притеснението надделя и Ева клекна до него и го погали по косата. Мортен изглеждаше уморен и изнемощял.

– Как си? – попита тя.

Той се обърна към нея.

– Прибра ли се? – попита той монотонно и Ева кимна отривисто.

– Имам толкова много да ти разказвам, че представа си нямаш. Докато бях при Ерика, успях да помисля над някои неща. Осъзнах това, което мисля, че и ти вече си разбрал: имам само теб и ти имаш само мен. Трябва да опитаме. Обичам те, Мортен. Винсент винаги ще бъде с нас ето тук – каза тя и сложи ръка на сърцето си. – Но не можем да живеем, сякаш и ние сме мъртви.