Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Тя замълча, чакайки реакция, но Мортен не продума.
– Толкова неща си дойдоха на мястото, когато Ерика ми разказа за семейството ми.
Ева седна до него и ентусиазирано предаде историите за Лаура, Дагмар и Бавачката на ангели. Щом приключи, Мортен кимна.
– Вината се е предала през поколенията.
– Какво имаш предвид?
– Вината се е предала през поколенията – повтори той и гласът му премина във фалцет.
Прокара рязко ръка през косата си и кичурите застанаха накриво. Ева се протегна, за да ги приглади, но той блъсна ръката ѝ.
– Никога не си искала да признаеш вината си.
– Каква вина?
Полази я неприятно усещане, но се опита да се отърси от него. Това все пак беше Мортен, нейният мъж.
– За смъртта на Винсент. Как да продължим напред, ако не искаш да си признаеш? Сега разбирам защо е така. В кръвта ти е. Прапрабаба ти е била убийца на деца, а ти уби нашето дете.
Ева се отдръпна рязко, сякаш я бе ударил. А и да го бе сторил, нямаше да я заболи повече, отколкото от думите му. Тя била убила Винсент? Отчаянието набъбна в гърдите ѝ. Ева искаше да се разкрещи, но разбираше, че с Мортен нещо не е наред. Не знаеше какво говори, това беше единственото обяснение. Иначе не би ѝ казал нещо толкова ужасяващо.
– Мортен – каза тя възможно най-спокойно, но той я посочи с пръст и продължи:
– Ти го уби. Ти носиш вината. Винаги си я носила.
– Скъпи, за какво говориш? Знаеш какво се случи. Не съм убила Винсент. Никой нямаше вина и ти го знаеш!
Тя хвана Мортен за раменете и го разтърси, надявайки се в очите му да се появи проблясък на разум. След това се огледа и внезапно забеляза, че леглото е разхвърляно, а на пода има поднос с чинии и остатъци от храна, както и две чаши, в които изглежда бе имало червено вино.
– Кой е бил тук? – попита тя, но не получи отговор.
Мортен просто я гледаше с ледени очи.
Ева започна бавно да отстъпва назад, без да се изправя. Инстинктивно усещаше, че трябва да се махне оттам. Това не беше Мортен, беше друг човек. За секунда се замисли преди колко ли време бе настъпила тази промяна. Откога в погледа му имаше такъв студ, без тя да е забелязала?
Продължи да отстъпва.
С вдървени движения и без да я изпуска от очи, Мортен се изправи. Ева ужасена се опита да скочи на крака, но той се протегна и я бутна обратно на пода.
– Мортен? – повтори тя.
Досега не ѝ беше посягал, абсолютно никога. Дори протестираше, ако тя иска да убие някой паяк, и вместо това настояваше внимателно да пуснат насекомото на свобода. Ева бавно осъзна, че този Мортен вече не съществува. Може би си беше отишъл заедно с Винсент. Тя просто е била твърде обзета от собствената си мъка, за да забележи, а сега вече беше твърде късно.
Мортен наклони глава настрани и започна да я изучава с поглед, сякаш Ева бе муха, попаднала в мрежата му. Сърцето ѝ биеше силно, но тя нямаше сили да се бори. Къде би могла да избяга? Най-просто бе да се предаде. Щеше да отиде при Винсент. Нищо в смъртта не я плашеше. Сега изпитваше единствено мъка. Мъка, че нещо в Мортен се бе прекършило и че надеждата ѝ за по-добро бъдеще се бе сринала толкова скоро.
Щом Мортен се наведе към нея и стисна врата ѝ, Ева го погледна спокойно в очите. Ръцете му бяха топли и тя разпозна докосването им, което бе усещала толкова много пъти. Мортен стисна още по-силно и пулсът ѝ се ускори. Зад клепачите ѝ започна да проблясва светлина, тялото ѝ се съпротивляваше, бореше се за кислород, но със силата на волята тя успя да се отпусне. Мракът я обгръщаше и Ева се примири със съдбата си. Винсент я очакваше.
Йоста остана в заседателната зала. Вълнението, което го обзе, когато си дадоха сметка, че един от паспортите липсва, вече започваше да се уталожва. Може би беше просто стар песимист, но все си мислеше, че има безброй възможни обяснения за липсващия паспорт. Може би беше унищожен или изгубен, или пък е бил на друго място, когато Оле е изпразнил къщата. В същото време имаше вероятност липсата на паспорта на Анели наистина да е от значение, но с това трябваше да се заеме Патрик. Самият Йоста изпитваше вътрешна нужда педантично да прегледа всичко отначало. Дължеше го на Ева. Можеше да има нещо, което са видели, но не са огледали достатъчно добре и не са осъзнали важността му.
Май-Брит никога не би му простила, ако не направеше всичко възможно, за да помогне на момиченцето. Ева се беше върнала на Вальо. Там я очакваше нещо мрачно и заплашително и Йоста трябваше да стори всичко по силите си да не допусне тя да пострада.
Ева имаше специално място в сърцето му още откакто се вкопчи в него в деня, когато напусна дома им. Това бе един от най-ужасните моменти в живота му. Сутринта, когато социалните дойдоха, за да отведат Ева при новото ѝ семейство, бе завинаги запечатана в съзнанието му. Май-Брит я изкъпа и премени. Внимателно среса косата ѝ, сложи ѝ панделка и я облече с хубавата бяла рокля с коланче, която бе шила няколко вечери подред. Ева беше толкова сърцераздирателно сладка, че Йоста едва смееше да я погледне.