Бавачката на ангели [bg]

– Всичко това е толкова странно – каза тя и вдигна пред очите си списък с покупки. – Това трябва да е писано от Инез. Струва ми се някак нереално, че тя е имала нормално ежедневие и си е правила списъци: мляко, яйца, захар, сол, кафе...

Ерика подаде листа на Патрик. Той го погледна, въздъхна и го върна обратно на жена си.

– В момента нямаме време за това. Трябва да се съсредоточим върху нещата, които могат да са от значение за случая.

– Окей – каза Ерика и остави списъка на масата.

Продължиха да преглеждат предметите методично.

– Подреден човек е бил онзи Рюне.

Йоста им показа тефтер, който, изглежда, съдържаше всички разходи на семейството. Почеркът беше толкова прилежен, че думите и цифрите изглеждаха почти като писани на машина.

– Не е имало сума, достатъчно маловажна, че да не бъде записана – каза Йоста, разлиствайки страниците.

– Не се учудвам, като се има предвид какво съм чувала за Рюне – каза Ерика.

– Вижте тук. Изглежда, някой си е падал по Леон – каза Патрик и им показа лист от бележник, покрит с драскулки.

– А сърце Л – прочете Ерика на глас. – Тук пък е упражнявала бъдещия си подпис: Анели Кройц. Значи Анели е била влюбена в Леон. Това съвпада с информацията, която имам.

– Чудя се какво би казал татко Рюне за това – вметна Йоста.

– Като знаем каква потребност от контрол е имал, потенциалната връзка между Анели и Леон би отприщила същинска катастрофа – каза Патрик.

– Въпросът е дали той е отговарял на чувствата ѝ – каза Ерика и седна на ръба на масата. – Анели е била влюбена в Леон, но бил ли е той влюбен в нея? Според Йон не, но Леон може и да го е държал в тайна от другите.

– Нощните звуци – каза Йоста. – Нали каза, че Уве Линдер е чувал шумове през нощта. Възможно ли е Леон и Анели да са се прокрадвали в нощта?

– Може да са били духове – пошегува се Патрик.

– Пф.

Йоста взе купчина сметки и започна да ги преглежда.

– Ева върна ли се на острова?

– Да, качи се на пощенската лодка – каза Ерика разсеяно.

Беше взела фотоалбума и го разглеждаше подробно. Вътре имаше снимка на млада жена с дълга права коса. Държеше малко дете в прегръдките си.

– Не изглежда особено щастлива.

Патрик надникна през рамото ѝ.

– Инез и Ева.

– Да, а това трябва да са другите деца на Рюне.

Тя посочи три деца на различна възраст и височина, подредени наглед неохотно пред една стена.

– Ева много ще се зарадва на албума – каза Ерика и отгърна на следващата страница. – Ще означава много за нея. Виж, това трябва да е баба ѝ Лаура.

– Старата изглежда опасна – каза Йоста, който беше застанал от другата страна на Ерика и също надничаше.

– На колко години е починала? – попита Патрик.

Ерика се замисли.

– Трябва да е била на петдесет и три. Една сутрин я открили мъртва зад къщата.

– И в смъртта ѝ нямало нищо съмнително?