![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Не, доколкото знам. Йоста, ти чул ли си нещо такова?
Той поклати глава.
– Докторът отишъл и констатирал, че по някаква причина тя е излязла навън през нощта, получила е инфаркт и е умряла. Няма съмнение, че смъртта е настъпила по естествен път.
– Нейната майка ли беше изчезнала? – попита Патрик.
– Да, Дагмар изчезва през четиресет и девета.
– Дърта алкохоличка – каза Йоста. – Или поне така съм чувал.
– С такава рода цяло чудо е, че Ева е станала нормална.
– Може би се дължи на това, че е израснала на улица „Русенстиген“, а не на Вальо – отбеляза Йоста.
– Да, сигурно – каза Патрик и продължи да рови из предметите.
Два часа по-късно успяха да прегледат всичко и се спогледаха разочаровано. Вярно, Ева щеше да оцени снимките и личните вещи на семейството си, но не бяха открили нищо, което да им помогне в разследването. На Ерика ѝ идеше да се разплаче. Бе имала големи надежди, но ето че сега стояха в заседателната зала, претъпкана с неща, от които нямаха никаква полза.
Ерика се загледа в мъжа си. И друг път беше виждала това изражение на лицето му. Нещо го тревожеше, но и той самият не можеше да определи какво.
– За какво мислиш?
– Не знам. Има нещо, но... все тая, по-късно ще се сетя – каза той раздразнено.
– Ами освен да върнем всичко обратно – каза Йоста и започна да прибира вещите в най-близкия кашон.
– Да, друго не ни остава.
Патрик също започна да разчиства. За миг Ерика остана на място, без да се включи. Огледа стаята в последен опит да открие нещо интересно. Тъкмо преди да се откаже, погледът ѝ попадна на няколко малки черни книжки, които веднага разпозна. Това бяха паспортите на семейството, които Йоста прилежно бе подредил на купчинка пред себе си. Ерика присви очи, приближи се, за да вижда по-добре, и започна да брои тихо. После вдигна паспортите и ги нареди един до друг върху масата.
Патрик спря да прибира и я погледна.
– Какво правиш?
– Не виждаш ли? – попита тя и посочи черните книжки.
– Не, какво?
– Преброй ги.
Той я послуша мълчаливо и тя видя как очите му се разширяват.
– Има четири паспорта – каза тя. – Не трябва ли да са пет?
– Да, ако приемем, че Ева още не е имала.
Патрик се приближи и събра паспортите. Отвори ги един по един, проверявайки имената и снимките. После се обърна към съпругата си.
– Е? Кой липсва? – попита тя.
– Този на Анели.
34 Date (англ.): любовна среща. – Б. пр.
35 Шведско телевизионно предаване с награди за публиката, в което известни музиканти изпълняват музика на живо. – Б. пр.
22
Фелбака, 1961
Мама знаеше най-добре. Инез бе израснала с тази истина и я приемаше за даденост. Дори не си спомняше баща си. Беше само на три, когато той получи удар и умря след няколко седмици в болницата. Тогава останаха само тя, мама и Нана.
Понякога се чудеше дали обича мама. Не беше напълно сигурна. Обичаше Нана и плюшеното мече, с което спеше още от малка, но какво изпитваше към мама? Знаеше, че би трябвало да я обича, както другите деца в училище обичаха своите майки. В редките случаи, когато отиваше в дома на някое друго момиче, за да си играят, Инез ставаше свидетел на радостните срещи между майка и дъщеря. Те се поглеждаха щастливо и момичето се хвърляше в прегръдките на майка си. Инез чувстваше твърда буца в корема си, виждайки отношенията между съученичките ѝ и техните майки. Щом се прибереше у дома, тя правеше същото. Хвърляше се в топлите обятия на Нана, която винаги бе готова да я прегърне.
Мама не беше лоша и доколкото Инез си спомняше, никога не бе повишавала глас. Нана беше тази, която ѝ се караше, когато не слушаше. Но мама искаше всичко да се случва по строго определен начин и Инез не можеше да ѝ противоречи.
Най-важното беше да си прилежен. Мама винаги казваше: „Всичко, което си струва да се прави, е важно да се прави както трябва“. Инез в никакъв случай не биваше да проявява немарливост. Буквите в домашните ѝ трябваше изрядно да следват редовете в тетрадката, а цифрите в учебника по математика трябваше да бъдат попълвани правилно. Бледите следи от сгрешени числа бяха забранени, колкото и добре да бяха изтрити. Ако не беше сигурна, трябваше първо да реши задачата на отделен лист, преди да напише вярното число в учебника.
Също така беше важно да не разхвърля. Ако вкъщи беше разхвърляно, можеше да се случи нещо ужасно. Инез не знаеше какво точно, но стаята ѝ винаги трябваше да е идеално подредена. Не се знаеше кога мама може да надникне вътре, а ако завареше нещо не на мястото му, лицето ѝ придобиваше едно такова разочаровано изражение и тя казваше, че иска да поговори с Инез. Инез мразеше тези разговори. Не искаше да натъжава мама, а разговорите най-често се отнасяха за това, че я е разочаровала.