Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Перките не бяха никак доволни от факта, че при щурвала нямаше никой.
Охраната преобръщаше бюрата и заемаше позиции за стрелба. Един перк се хвърли напред, оголил острите си зъбки. Някой замахна и стовари приклада на тежкокалибрената си пушка върху рамото му. Разнесе се звук на строшени кости. Друг пазач запрати граната. Тя тупна в най-гъстите редици на противника и взе да бълва облаци от газ.
Двама перки се строполиха върху гранатата, за да запушат бликащите от нея газове, а останалите продължиха атаката, прекрачвайки през гърбовете им.
Ето че отнякъде изникна и Ломакс и взе да издава команди. Съдейки по раздърпания му вид и небръснатото му лице, бяха го вдигнали направо от леглото. Беше си навлякъл огнезащитно наметало и гореше най-яростните от нападателите с дълга, ослепителна диря от огнехвъргачката. Димните детектори завиха уплашено; пробуждайки скритите в отредените им ниши противопожарни роботи. Стреснати от сирените, перките откриха огън по противопожарните роботи, които пък насочиха крановете срещу тях.
— МОЛЯ, НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА — прокънтя с металически тембър гласът на Алис. — НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА НЕЗАБАВНО.
Откъм фоайето долетяха нови възбудени гласове. Суандра погледна натам. Пристигаше капитан Джут, с охраната си.
— Алис! — извика капитанът.
МОЛЯ, НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА — бе отговорът на Алис.
— Докладвай за обстановката, Алис!
— НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА.
При вида на капитана нашествениците закрещяха с удвоени усилия. Всички се хвърлиха към нея. Телохранителите я опасаха със защитен обръч и отбиха без видимо напрежение първата атака. Капитан Джут полагаше отчаяни усилия да се добере до щурвала. Трантът Кени се опитваше да я задържи. Трима перки стояха пред голямото синьо кресло и не я допускаха до него. Охраната ги напръска с газ и ги застреля с ослепителна синя светлина.
Сега вече и господин Спинър беше до нея. Капитан Джут се подпря на рамото му, а той се наведе и извика нещо в ухото й. Тя отметна един кичур от очите си.
Перките отново нададоха свирепи възгласи.
Поуспокоен за безопасността на капитана, Кени Транта се огледа, търсейки плячка. Малко встрани от тяхната група той зърна двама перки, надвесени над тялото на мъртъв, понтиец, да късат със зъби меките му части. Трантът се хвърли към перките сякаш се радваше на срещата с тях. С мощен замах той скърши гръбнака на единия и изрита другия така, че го метна във въздуха.
Изведнъж само на сантиметри от Суандра изникна страховито озъбено личице. Тя изпищя, подскочи и го замери с един спомагателен монитор. След това побягна, без да провери какви са последствията. Прескочи една пейка и затрополи нагоре по стъпалата към галерията, като поемаше със свистене големи глътки въздух.
Ломакс успя да придърпа капитана зад сервизното влакче за храна и постави отпред двама души с репулсори. Опитваше се да я убеди, че е най-добре да напусне полесражението. Но Джут бе завладяна от бойна възбуда. Тя се изправи, сложи крак на количката и се провикна към напиращите редове от яростни дребосъци:
— Я се разкарайте! Да не мислите, че можете да управлявате това нещо?
Перките се замятаха още по-гневно.
Джут откри огън, без да се цели. Покатери се върху количката, лишена от каквото и да било прикритие, и поля настъпващата тълпа с огнен дъжд. Телохранителите се сборичкаха кой да я прикрива.
Перките затанцуваха върху телцата на повалените, пищейки и опитвайки се да избегнат смъртта. Крещяха нещо за зайчарник.
— Жената вън от зайчарника!
Капитан Джут вече беше напълно в ритъма на събитията. Тя завъртя огнеметния „Корегидор“, изчака следващата редица от перки да приближи и отново ги покоси. Тя също бе завладяна от възбуда, крещеше неистово й псуваше всички наред.
Ломакс вече бе подготвил малък план. Той даде знак за началото. Огън откъм галерията задържа атаката на перките, докато двама телохранители сграбчиха капитана отзад, приковаха ръцете й и я вдигнаха във въздуха, а трети я обезоръжи. Кени изръмжа откъм голямото синьо кресло, захапал един нещастен перк. Той разтърси глава и му скърши врата, като леопард плячката си.
Капитанът се озова във фоайето. Тук бяха и последните оцелели от екипажния персонал. Сега вече прочистването можеше да започне. Перките бяха далеч по-зле въоръжени. Много от тях бяха обгазени. Почти всички бяха болни, телцата им бяха покрити с ужасни рани и козината им беше окапала. Ала продължаваха да врещят: