![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
-Но ние не можем да странстваме по вашите зали безкрайно! - пак избухна Дребосъка. - Целият смисъл на нашето дело е в бързината, да успеем да бутнем Мрака под лакътя, преди да нанесе удара си. Колко ще продължи пътя до вашата Зала на Кралете?
-Само няколко часа - увери старшият. - И още толкова обратно. Ще видите какво сме постигнали и може би тогава няма да упорствате.
-Няколко часа? - недоверчиво изхъмка Торин, но нищо повече не каза.
Водеха ги по ехтящи широки тунели, старателно павирани и осветени от сребристи лунни лъчи. Перлени отражения танцуваха по остри полирани ръбове на черни канари, приели под ръцете на опитните майстори чудновати, пълни с вътрешна сила очертания. Не приличаха на скулптури - само одялани късове скала, но в привидния хаос пресичащи се начупени линии Фолко съзря завладяващо стремително движение, магически напомнящо на тъмни подземни реки, които до нечуто клокочат в тайните си корита дълбоко под корените на планините, а сетне внезапно изригващи на повърхността в стремителни, неукротими и непобедими бързеи...
Ехо разнасяше стъпките им под високите сводове. Невидими светлинни шахти пронизваха скалите, специални огледала събираха разсеяната виделина от повърхността и я пренасочваха в подземните галерии и коридори. Нещо подобно Фолко бе виждал още в Мория и затова не се учуди, на което явно разчитаха стопаните докато обясняваха източниците си на светлина.
Тунелът направи няколко завоя, и скоро до слуха им достигна равномерен плясък на течаща вода. Те още веднъж завиха зад ъгъла и се озоваха право пред пробито в скалата широка дупка, а зад нея в полумрака се отгатваше бърза подземна река. Фолко неволно свърза странното съвпадение на усещанията си, възникнали преди няколко минути, когато вървеше покрай чудните каменни знаци-символи. Съпровождащите ги стопани спряха.
-А сега - надолу, до самата Зала на Кралете! - посочи с ръка към потока старшият. - Това ще заеме съвсем малко време.
-Хм, надолу - а как? - учуди се Строри, боязливо гледайки към черните струи.
Вместо отговор Черното Джудже мълчаливо направи крачка към потока, като се скри зад скалната издатина. Приятелите се спогледаха и го последваха.
Фолко крачеше, обронил глава на гърдите си и почти без да гледа настрани. С тъга си мислеше, че сигурно е смъртно уморен и затова подземните тайни не го интересуват. Чудо на чудесата, твърдина на загадъчен народ - пък вече никак не будеше любопитството му и му се струваше не повече от досадна пречка. Здраво, много здраво, много по-здраво, отколкото можеше да предположи, го държеше в плен Наставлението на Радагаст. Старият маг като че изваждаше от него едно след друго чувствата, мислите, желанията... И равнодушието към разкриващите се пред погледа му подземни красоти вече не стъписваше хобита, извиквайки само глуха тъга.
„Интересно, ще мога ли отново някога да се зарадвам на спокойният живот в Графството?" - равнодушно, без всякакви емоции си помисли той.
И в този момент вървящите с него стопани спряха пред поклащащо се на вълните до каменния парапет черно желязно кълбо с малка вратичка. Старшият я отвори и прекрачи вътре.
-Какво, там ли? - осведоми се Дребосъка, с нежелание влизайки в кънтящия търбух на кълбото.
Последен влезе третият от водачите, плътно затвори и заключи вратичката. След миг във влажния мрак нещо изтрещя, проблесна и бледо светна мъж-диво огънче на маслено фенерче. Като се огледа, Фолко видя твърди дървени пейки - и много колани, с единия си край прикрепени към стените. Стопаните направиха знак да седнат и незнайно защо започнаха да завързват приятелите към пейките с тези ремъци, после седнаха сами и също затегнаха възлите върху себе си.
-Тръгваме ли? - полуутвърдително каза старшия и дръпна стърчащия от пода крив лост.
Нещо глухо изщрака, и Фолко внезапно усети поклащането на пода - те плуваха. Хобитите изобщо не обичат каквито и да е машини по-сложни от водна мелница. И щом се озова във вътрешността на заплувалото желязно кълбо (защо не потъва - това си оставаше загадка за Фолко), той едва овладя пристъпа на панически и позорен страх.
- А сега се дръжте! - внезапно извика някой от стопаните.