Деца от кръв и кости [bg]

— Баща ми е сгрешил. — Инан говори толкова тихо, че водопадът почти го заглушава. — Може би е трябвало да го осъзная по-рано, но единственото, което мога да направя сега, е да опитам да поправя грешките му.

Не му вярвай — предупреждавам себе си. — Той живее във въображаем свят, в някаква мечта. Но при всяко обещание, което Инан дава, сърцето ми се изпълва с тайната надежда, че поне в едно от тях има истина. Когато той ме поглежда, виждам нещо от оптимизма, който винаги свети в очите на Амари. Въпреки всичко той е решен да направи това.

Наистина иска Ориша да се промени.

Щом Небесната майка ти е дала свитъка чрез потомък на кръвта на Саран, волята й е ясна. Думите на Лекан отекват в главата ми, докато се взирам в Инан, омагьосана от силната му челюст и наболата му брада. Ако един потомък на Саран е орисан да ми помогне, дали боговете не искат Инан да управлява и да премине на другата страна? Това ли правим тук? Затова ли са му дали тази магия?

Той се носи във водата, приближавайки се към мен, и сърцето ми започва да бие лудо. Трябва да се отдалеча от него. Но оставам неподвижна, застинала на едно място.

— Не искам още хора да умрат — прошепва той. — Не искам още кръв по ръцете на семейството си.

Красиви лъжи. Но ако са само красиви лъжи, защо тогава не мога да се отдалеча от него?

Богове, той имали изобщо дрехи? Погледът ми се плъзга по широкия му гръден кош, по извивките на всеки мускул. Но преди да успея да надникна под водата, извъртам очи нагоре. В името на Небесната майка, какво правя? Насилвам се да преплувам под водопада, докато гърбът ми опира в ръба на скалата. Това е безумие. Защо му позволих да ме доведе тук?