Драконите на сломеното слънце [bg]

Медан се поклони в знак на благодарност към изказания комплимент, но поведението му подсказваше, че това е всичко и няма желание да разрушава допълнително образа си на човек, който държи Квалинести под своя контрол. Реши да смени темата:

— Изоставихте празнуващите твърде рано, мадам. Надявам се, че се чувствате добре? — попита учтиво.

— Не успях да понеса горещината и целия шум — отвърна Лорана. — Предпочетох градината заради тишината.

— Вечеряхте ли? — осведоми се наместникът. — Желаете ли да изпратя някого за храна и напитки?

— Не, наместник, но ви благодаря. Откривам, че напоследък апетитът ми е ужасен. Но ще ви бъда благодарна, ако поне за известно време ми правите компания, стига задълженията да не ви зоват другаде.

— При очарователен събеседник като вас, не мисля, че дори смъртта би могла да ме отзове точно сега — отговори той.

Лорана го погледна бързо изпод ниско спуснати клепки и се усмихна едва-едва:

— По правило човеците не са надарени с дар слово като вашето. Твърде дълго сте се застояли в обкръжението ни, наместник. Всъщност ми се струва, че вече сте много повече елф, отколкото човек. Обличате се като нас, говорите безгрешно езика ни и сте способен да оцените както музиката, така и поезията ни. По ваша заповед бяха въведени закони, които опазват горите — закони, които са далеч по-строги, отколкото ние самите бихме допуснали. Може би все пак съм сгрешила — добави на шега. — Може би в крайна сметка вие сте покореният, а ние покорителите.

— Ето, че сега ми се подигравате, мадам — отвърна Медан. — И вероятно ще се смеете от сърце, когато призная, че навярно не сте далече от истината. Преди да дойда в Квалинести, бях сляп за красотата на природата. Дървото беше нещо, което използвах, за да построя крепост или да направя дръжка за бойната си брадва. Единствената музика, на която бях способен да се наслаждавам, беше бойният призив на барабана. Единственото ми четиво бяха заповедите, пристигащи от щаба на Ордена. Признавам без всякакви уговорки, че се присмях, когато за пръв път навлязох в земите ви и видях един елф да говори уважително на някакво дърво. Но ето че през една пролет, след като бях живял тук в продължение на седем години, открих, че с нетърпение очаквам цветята в градината ми да разцъфнат отново и че с наслада си задавам въпроса дали розовите храсти, насадени през изминалата година от градинаря ми, ще се покрият с цвят. Точно по същото време открих и че в ума ми отекват песните на арфиста, след което се насочих към изучаване на поезията ви, за да науча думите… Ако трябва да говоря истината, мадам Лораланталаса, вярно е — обичам страната ви. И тъкмо поради това — допълни с помрачено лице — правя всичко възможно да я предпазя от гнева на драконесата. Ето защо се налага да се разправям безкомпромисно с онези от вас, които въстават срещу властта ми. Берил само си търси извинение, за да унищожи земите ви. Със съпротивата, терористичните действия и саботажите срещу нашите части, бунтовниците заплашват да донесат разруха и нещастие над цял Квалинести.