Драконите на сломеното слънце [bg]

Нощният въздух бе изпълнен с мекия парфюм от аромата на рози, гардении и портокалови цветове. В клоните на дърветата пееха славеи, а песните им се преливаха с мелодията на арфата и лютнята. Музиката му беше позната. Зад него, в Небесната зала, красивите млади девойки изпълняваха своя традиционен танц. Изкушен от красотата на музиката, наместникът спря и се обърна. Девойките изпълняваха Кванишо — Променада на Пробудата, танца, за който твърдяха, че подлудявал от страст мъжете-елфи. Зачуди се дали ще има някакъв ефект върху краля. Може би щеше да го подтикне да съчини поема.

— Наместник Медан — произнесе нечий глас до него.

Медан изненадано извърна глава.

— Уважавана Майко на нашия Говорител — отвърна и се поклони.

Лорана протегна ръка, която бе бяла, слаба и благоуханна като цвят на камелия. Медан я пое и поднесе към устните си.

— Не е необходимо — каза му тя. — Съвсем сами сме. Подобни формални обръщения не са необходими между… Как да се изразя? „Стари врагове“?

— Уважавани противници — изрече с усмивка той и не без известна съпротива си наложи да пусне ръката й.

Наместник Медан не бе женен за нищо друго освен за своята длъжност. Не вярваше в любовта и я смяташе за пукнатина в бронята на мъжа, която го оставя уязвим и отворен за атака. Той се възхищаваше от Лорана и изпитваше респект към нея. Смяташе, че е красива по начина, по който смяташе за красива и градината, в която се намираха. И я намираше за изключително полезна, когато опреше до разплитане на фино изтъканата паяжина, която елфите наричаха свое правителство. Използваше я с пълното съзнание, че на свой ред и тя използва него. Изцяло задоволително и взаимноизгодно съжителство.

— Повярвайте ми, мадам — каза тихо той. — Намирам антипатията ви към мен за далеч по-приятна от приятелството на други.

Той погледна многозначително обратно към двореца, където Палтейнон тъкмо се навеждаше към ухото на младия крал и му шепнеше нещо.

Лорана проследи погледа му.

— Разбирам ви, наместник — отговори. — Вие сте представител на организация, която според собствените ми критерии е изцяло отдадена на злото. За моя народ вие сте покорител и потисник. Освен това сте съюзник на най-ужасния ни враг, който е решен да ни унищожи до крак. И все пак ви вярвам повече, отколкото вярвам на мъжа до сина си. — Тя рязко обърна гръб на двореца. — Гледката не ми се нрави, сър. Имате ли нещо против да се разходим до разсадника?

Медан нямаше нищо против да прекара една красива, огряна от луната нощ сред най-омагьосващата земя на Ансалон в компанията на най-омагьосващата жена, която тази земя можеше да предложи. Тръгнаха мълчаливо по алеята, настлана с натрошен мрамор, блестящ като подобие на надвисналите звезди по небето. Ароматът на орхидеите насищаше въздуха опияняващо.