Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зовът на барабана [bg]
Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на барабана [bg]

Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:

Незабравими персонажи… Подходящо вплетени в историческата епоха. Прочетох я на един дъх. The Cincinnati Post
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 451
Перейти на страницу:

— Така стана преди петдесет години, мохоуките осиновиха цялото племе тускарора. Племената говорят на различни езици — обясни Майърс. — Но някои са по-близки от останалите. Тускарора са по-подобни на мохоуките, отколкото на крийк или на чероките.

— А вие говорите ли на мохоукски, господин Майърс? — Иън беше наострил уши по време на цялата му реч. Той се вълнуваше от всеки камък, дърво и птичка по време на пътуването, но беше най-развълнуван при споменаването на индианци.

— О, поназнайвам го — сви скромно рамене Майърс. — Всеки търговец знае по някое дума. Шу, дауг. — Роло, който бе вдигнал нос да души последната пъстърва на Майърс, размърда уши, когато го прогониха, но се отдръпна.

— А на тускарора ли ще предадеш госпожа Поли? — попита Джейми, който трошеше една царевична питка на залъци.

Майърс кимна, като дъвчеше внимателно; бяха му останали само няколко зъба и дори пресните питки му създаваха трудности.

— Да. Имаме още четири-пет дни езда — обясни той. Обърна се към мен и ми се усмихна успокояващо. — Ще се погрижа да се установи добре, госпожо Клеър, няма да се тревожите за нея.

— А какво ще си помислят индианците за нея? — попита Иън. Погледна заинтригуван Полиан. — Те виждали ли са преди черна жена?

Майърс се засмя.

— Момче, много тускарора не са виждали и бял човек. Госпожа Поли няма да ги стресне повече от леля ти. — Майърс отпи голяма глътка вода и я завъртя из устата си, като гледаше замислено Полиан. Тя усети погледа му и се втренчи немигащо в него.

— Мисля, че ще я сметнат за хубавица; те обичат жената да е пухкава. — Беше почти очевидно, че Майърс споделя това им възхищение; очите му плъзнаха по Полиан с одобрение, леко примесено с невинна похот.

Тя видя това и с нея се случи изумителна промяна. Като че ли почти не помръдна и все пак цялото ѝ същество се фокусира върху Майърс. Бялото на очите ѝ не се виждаше; те бяха черни и бездънни, блестящи на огъня. Тя си беше все така ниска и пълна, но при леката промяна на позата големият бюст и широките хълбоци станаха по-подчертани и извити в сластно обещание.

Майърс преглътна шумно.

Отвърнах очи от тази сцена към Джейми, който също ги гледаше със смесица от развеселеност и тревога. Аз го побутнах леко и присвих очи в изражение, което ясно казваше: „Направи нещо!“

Той присви едното си око.

Аз отворих широко моите и го погледнах красноречиво, в смисъл „Не знам, но направи нещо!“

— Ммффмм.

Джейми прочисти гърло, наведе се напред, сложи ръка върху ръката на Майърс и го изтръгна от транса му.

— Ще ми се да мисля, че жената няма да бъде използвана по никакъв начин — каза той любезно, но с лек шотландски акцент върху „използвана“, който внушаваше колко безкрайно неподобаващо би било това. И стисна леко ръката му. — Можете ли да гарантирате за нейната сигурност, господин Майърс?

Майърс го погледна объркано, но зачервените пъстри очи бавно се проясниха. Планинецът издърпа ръката си внимателно, после взе чашата, изпи последната глътка уиски, закашля се и избърса уста. Вероятно дори се изчерви, но не можеше да се каже заради брадата.

— О, да. Исках да кажа, о не. В никакъв случай. При мохоуките и тускарора жените избират с кого да си легнат, дори омъжените. При тях няма такова нещо като изнасилване. О, не. Не, сър, никой няма да ѝ посегне, мога да ви го обещая.

— Е, радвам се да го чуя. — Джейми се отпусна назад, успокоен, и ме погледна в смисъл „Дано сега си доволна“. Аз се усмихнах скромно.

Иън може и да нямаше шестнайсет години, но беше твърде наблюдателен, за да пропусне случилото се. Закашля се по многозначителен шотландски маниер.

— Чичо, господин Майърс беше така любезен да ме покани да отида с него и госпожа Поли, за да видя индианското село. Така ще се уверя и че се отнасят добре с нея.

— Ти… — започна Джейми, после млъкна. Погледна дълго племенника си през огъня. Виждах как мислите му препускат.

Иън не беше поискал разрешение да отиде; той съобщаваше, че ще отиде. Ако Джейми му забранеше, той трябваше да отстъпи. Ако Джейми кажеше, че е твърде опасно, това би означавало да признае, че излага и робинята на голям риск и че не вярва на Майърс и на връзките му с местните индианци. Джейми беше в капан и добре го осъзнаваше.

Той вдиша силно през нос. Иън се ухили.

Погледнах през огъня. Полиан още не беше помръднала. Очите ѝ бяха вперени в Майърс, но устните ѝ бяха леко извити в покана. Едната ѝ ръка се вдигна и обхвана почти разсеяно голямата гърда.

Майърс се взираше в нея, зашеметен като елен от силната светлина на ловец.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 451
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)