Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Никога не съм виждал такъв риболов — повтори Джейми за четвърти път и разкъса със замечтано изражение димящата, изпържена в царевично брашно пъстърва. — Водата буквално бъкаше от тях, нали, Иън?
Иън кимна. Подобно благоговейно изражение бе изписано и на неговото лице.
— Татко би дал здравия си крак, за да го види — рече той. — Те просто скачаха на куката, лельо, наистина!
— Индианците дори не си правят труда да ги ловят с въдици — каза Майърс, който прилежно разделяше своята риба с ножа си. — Правят капани и примки или понякога трупат съчки и боклуци в потока, за да спрат рибата, застават отгоре с остър кол и просто ги пронизват във водата.
Това беше достатъчно за Иън; всяко споменаване на индианци и техните методи провокираше цял поток от въпроси. След като изчерпа риболовните техники, той започна да пита пак за изоставеното село, което бяхме видели.
— Ти каза, че сигурно е станало по време на войната — каза Иън, докато вадеше костите от пъстървата, после разтърси пръсти, за да ги охлади. Подаде парче месо на Роло, който го преглътна наведнъж, въпреки че беше горещо. — За войната с французите ли говориш? Не знаех да са се били толкова на юг.
Майърс поклати глава, сдъвка и преглътна, преди да отговори.
— О, не. Говорех за войната Тускарора, поне така я наричаха белите.
Войната Тускарора бил кратък, но жесток конфликт преди четиридесет години, който бил разпален от нападение над заселници във вътрешността. Тогава губернаторът на колонията изпратил войници в селата на тускарора, за да отмъсти, и последвали серия яростни битки, при които колонистите, много по-добре въоръжени, победили — и разбили напълно племето тускарора.
Майърс кимна към мрака.
— Останали се на повече от седем села на тускарора — и едва около петдесетина души в най-голямото от тях. — Тускарора щели бързо да станат жертва на околните племена и да изчезнат напълно, но били официално осиновени от мохоуките и така станали част от могъщия ирокезки съюз.
Джейми се върна до огъня с бутилка, която бе взел от дисагите си. Беше шотландско уиски, подарък от Джокаста. Наля в малка чашка и подаде полупълната бутилка на Майърс.
— А земите на мохоуките не са ли много далеч на север? — попита той. — Как така са осигурили защита на хората тук при толкова враждебни племена наоколо?
Майърс отпи от уискито и го завъртя с наслада из устата си, преди да отговори:
— Ммм. Това е интересна история, приятелю Джеймс. Мохоуките наистина са много далече. Но всички се съобразяват с ирокезките племена, а от шестте племена мохоуките са най-свирепи. Никой — червен или бял — не би се забъркал с тях без много основателна причина.
Това силно ме впечатли. Радвах се да чуя и че територията на мохоуките е много далече от нас.
— А защо мохоуките са приели тускарора? — попита Джейми, като изви вежда. — Като че ли нямат нужда от съюзници, щом са толкова свирепи.
Пъстрите очи на Майърс се присвиха замечтано под влиянието на хубавото уиски.
— О, страховити са, да, но са и смъртни — каза той. — Индианците държат на рода, най-вече мохоуките. Те са хора на честта — вдигна дебел пръст, за да ни обърне внимание, — но биха убивали заради много неща, някои разумни, други не. Нападат се и взаимно и се избиват за отмъщение — не можеш да спреш отмъщението на мохоук, освен като го убиеш. И дори тогава брат му, синът му или племенникът му ще те погнат.
Той облиза бавно и замислено устни, наслаждавайки се на вкуса на уиски по тях.
— Понякога индианците убиват и без причина; особено ако са пили алкохол.
— Много ми приличат на шотландците — промърморих на Джейми, който ме погледна студено.
Майърс взе бутилката с уиски и я завъртя леко между дланите си.
— Всеки мъж може да стане много лош, ако се е напил, но при индианците и първата капка е твърде много. Чувал съм за много кланета, които е нямало да се случат, ако мъжете не са били полудели от алкохола.
Той поклати глава и си спомни темата на разговора.
— Искам да кажа, че това е много труден живот, та и опасен. Някои племена са напълно унищожени, а други нямат достатъчно мъже. Затова осиновяват хора от други племена, за да заменят избитите или измрелите от болести. Понякога взимат и пленници — водят ги в семейството и се държат с тях като със свои. Това ще направят и с госпожа Поли. — Той кимна към Полиан, която седеше тихо до огъня и не обръщаше никакво внимание на думите му.