Зовът на барабана [bg]

— Уф — възкликнах, докато оглеждах един особено сочен екземпляр с размерите на гроздово зърно, който се беше забил сред меките канелени косми под мишницата на Джейми. — По дяволите, не смея да го извадя; толкова е пълен, че ще гръмне.

Той сви рамене, докато опипваше скалпа си с другата ръка в търсене на още натрапници.

— Остави го, докато се оправиш с останалите — предложи. — Вероятно сам ще падне.

— Може би ще е по-добре — съгласих се неохотно. Нямах нищо против взривяването на кърлежа, стига да не се случи, докато челюстите му са забити в плътта на Джейми. Бях виждала инфекции от неправилно откъснати кърлежи и не бяха нещо, с което исках да се справям насред гората. Разполагах само с най-основните медицински инструменти — макар че за щастие сред тях имаше и много фин малък форцепс в кутията на доктор Роулингс.

Майърс и Иън като че ли се справяха добре; и двамата се бяха съблекли до кръста, Майърс клечеше над момчето като огромен черен павиан и ровеше из косата му.

— Ето един малък — каза Джейми, като се наведе и отметна косата си настрани, за да мога да стигна до малката тъмна подутина зад ухото му. Тъкмо се опитвах да отстраня внимателно създанието, когато усетих нечие присъствие до лакътя си.

Бях твърде изморена, за да обърна някакво внимание на нашата бегълка, когато устройвахме лагера си, като правилно предположих, че няма да се залута из гората сама. Тя бе стигнала до едно поточе обаче и се върна с кофа вода.

Остави я на земята, загреба шепа вода и я изля в устата си. Задъвка усилено за момент и бузите ѝ се издуха. Посочи ми да се отместя, вдигна ръката на изненадания Джейми и се изплю силно в подмишницата му.

После посегна и като че ли започна да гъделичка паразита. Определено гъделичкаше Джейми, който беше много чувствителен точно в тази област. Лицето му порозовя и той потрепна при допира ѝ, всичките мускули на торса му се сгърчиха.

Тя го хвана здраво през кръста и след секунди огромният кърлеж падна на дланта ѝ. Тя го запрати настрани с отвращение и се обърна доволна към мен.

Бях си помислила, че прилича на топка, защото беше покрита с наметалото. Но сега, като я видях без него, пак приличаше на топка. Беше много ниска, не повече от метър и двайсет, и почти толкова широка, с късо подстригана, кръгла като гюле глава, и така кръгли бузи, че очите ѝ се скосяваха над тях.

Приличаше на някоя от африканските статуйки на плодородието, които бях виждала в Индиите; огромен бюст, тежки бедра и наситеният цвят на печено кафе на конгоанка, с така безупречна кожа, че приличаше на полиран камък под тънкия слой пот. Тя протегна ръка към мен и ми показа няколко малки предмета на дланта си — като сушени бобчета.

— Пау-пау — каза ми с толкова плътен глас, че дори Майърс извърна стреснат глава към нея. Това беше чутовен, наситен глас, който кънтеше като барабан. Като видя реакцията ми, тя се усмихна малко срамежливо и каза нещо, което не разбрах. Макар да беше на келтски.