![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Съгледвачите се върнаха преди да са прекарали половин ден в селото, но времето беше достатъчно да попълнят запасите вода и дори да качат малките деца в две каручки, теглени от мулета. Собствениците им гледаха печално как гърците продължават по пътя си с имуществото им.
Видяха персийската конница малко преди настъпването на вечерта. Една редица приближи да огледа карето — все едри и силни воини, извадили саби и извити ятагани в недвусмислено заплашителни жестове. От самия цар и приближените му нямаше и следа. Ксенофонт бе доволен, че не вижда пехотинци. Сама конницата не беше в състояние да пробие редиците им и да премине през копията. Ксенофонт се осмели да се надява, че царят може да е дал заповед просто да бъдат следени, докато не напуснат земите му.
През нощта останаха будни заради конниците, които препускаха близо до лагера. Бяха намерили малък поток и го прегазиха, за да си починат от другата страна, но беше трудно да заспят, след като от мрака долитаха викове и вой. Хефест искаше да препуснат и да ги атакуват, но Ксенофонт забрани. Трябваше да пазят малкото коне, с които разполагаха. Сънят беше по-маловажен от защитата им, поне засега.
Звездите още блещукаха в небето над лагера, когато тръбите зазвучаха тревожно. В лагера се втурнаха съгледвачи и се развикаха и всички грабнаха оръжията си. Ксенофонт се изправи и се почеса под мишницата, която се беше разранила от потта. Умората го беше унесла в по-дълбок сън, отколкото бе предполагал, но прозявката му застина, когато вдигна очи. Светът беше сивкав преди зазоряване, но той успя да види черен океан от войници, които приближаваха в мълчаливи редици само на четиристотин крачки от мястото, на което се намираше. Бяха успели да се приближат, възползвайки се от прикритието на мрака. Когато светлината се засили, Ксенофонт видя Тисаферн, яхнал коня си пред морето от хора. Беше с великолепни бели одежди.
Сърцето му заби панически. Персиецът чукна с юмрук гърдите си в подигравателен поздрав.
Вражеските редици изреваха като един и се хвърлиха напред.
26
Ксенофонт изруга, когато по бузата му се спусна пареща струйка пот. Стрелата едва го беше забърсала, но одрасканото не спираше да кърви. Всеки път, когато бършеше потта си, раната се отваряше отново.
Тисаферн беше хвърлил цялата си войска срещу гръцкото каре с надеждата да го смаже с един удар. За малко да успее. Ксенофонт се опитваше да не мисли за първите моменти на дивашкия сблъсък. Беше видял една жена да тича след пищящата си дъщеря точно пред атакуващите перси, които ги застигнаха и двете изчезнаха под краката на войниците.
Може би стотина души бяха останали, когато карето се подреди и пое напред, все още открито за удари. Персийските конници се хвърляха като вълци и сечаха старите и болните. Хващаха жени, мъже, всеки, до когото можеха да се доберат. Някои прекалено увлечени перси бяха повалени от хоплитите, които бързо се мъчеха да затворят редиците си, но това не носеше особено утешение за уловените. Мнозина от тях бяха убити на място, а други бяха оставени живи, за да крещят и да протягат безпомощно ръце, притиснати в седлата на смеещи се мъже.
Редиците се затвориха и гърците продължиха напред, ужилени от свирепата атака. Ксенофонт усети гневни погледи върху себе си и му се прииска да удуши Хефест с голи ръце, задето не го е предупредил навреме. Извика атинянина и видя, че се е намусил както навремето по улиците на града.
— Къде беше? — попита го Ксенофонт. Говореше тихо, отчасти защото отговорността беше негова, независимо как гледаше Хефест на нещата. Не можеше да вини неопитния водач на банда за това, че не може да поддържа подходяща охрана.
— Оставих съгледвачите на един час път от лагера — каза Хефест.
Наведе глава и за момент изглеждаше така, сякаш ще избухне в сълзи. Накрая се овладя с усилие на волята, което впечатли Ксенофонт.
— Излязох с тях, но после… препуснах обратно. Съжалявам.
Ксенофонт погледна младежа. Хефест не можеше да прочете, камо ли да напише дори името си. Беше се научил да язди по време на похода на изток. Ако имаше някаква вина, тя беше у онзи, който го беше оставил сам, без да има кой да го съветва.
— Кажи ми какво стана — рече той.
Хефест се извърна. Не можеше да го погледне в очите.