Боговете на войната [bg]

Тя проби с нокти стъблото на цветето, откъсна го и го прокара по устните си, вдъхна аромата му. Юлий отново се зачуди как ли би реагирал Рим, ако я отведе там. Гражданите вероятно щяха да я обожават, но сенатът щеше да отхвърли настояванията й за божественост. Рим имаше достатъчно богове. Нямаше да се осмелят да се противопоставят на чуждестранна любовница, но ако я вземеше за съпруга, това щеше да предизвика недоволство. А и не беше сигурен дали тя ще поиска да тръгне с него.

— Ти си помилвал Брут, когато те е предал — каза тя и продължи по пътеката. — Това е странно. И въпреки това хората ти те уважават. Нещо повече, боготворят те. Знаеш ли това? Ще те последват навсякъде и не заради някакво рождено право, а заради това какъв си самият ти.

Юлий тропаше с пръстите на едната си ръка по китката на другата зад гърба си; не знаеше как да отговори.

— Който и да е говорил с теб, е оставил устата си да го води — каза след малко.

Тя се разсмя и хвърли цветето на пътеката зад тях.

— Ти си странен мъж. Виждала съм те с войниците ти и как се държиш с тях. Можеш да си властен като цар, толкова властен, колкото съм и аз. Ние двамата много добре си подхождаме, въпреки че мисля, че не ти харесва спокойният ход на съществуването тук. Моята страна е видяла пет хиляди години живот и смърт. Ние сме остарели и сме се уморили под това слънце и твоите хора са млади в сравнение с нас. Те имат енергията на младостта и като нищо ще преминат през земите ни като лятна буря. Това е страшно на фона на моята заспала Александрия, но въпреки това те обичам.

Обърна се към него. Близостта й беше опияняваща. Без да се замисли, той я хвана през тънкия кръст и я дръпна към себе си.

— Съветниците ми всеки ден ме предупреждават, че си твърде опасен, за да останеш в Египет — каза тя. — Виждат в хората ти похот, сила и нищо друго. Припомнят ми как изгори прекрасната ми библиотека и как войниците ти се смееха и играеха на зарове в пепелта.

— Те са войници — отвърна Юлий. — Не можеш да очакваш от тях да…

Смехът й го накара да млъкне и по страните и шията му бавно изби руменина.

— Толкова бързо се хвърли да ги защитаваш! — Тя го целуна по шията, после положи глава на гърдите му.

— Моите съветници обаче не управляват — продължи Клеопатра — и мълчат, когато им припомням, че ни върна Кипър. Това не е действие на разрушител. Това ти спечели много добронамереност от хората ми. Приеха го като знак, че старата ни слава се възражда. Наблюдават ни и чакат да видят какво ще направим заедно.

Юлий не искаше да разваля настроението й, но трябваше да го каже.

— Ще дойде момент, когато ще трябва да се върна в моя град. Ще изчакам, докато приключи погребалната церемония за брат ти, но трябва да се върна.

Тя вдигна глава и го погледна разтревожено. Той я усети как се отдалечава от него — вътрешно.

— Това ли искаш? — Тонът й не разкриваше нищо от мислите й.