Кръвта на боговете [bg]

Скочиха в разпенената вода. Секст усети пясък под краката си и страхът му донякъде изчезна, когато видя, че вражеските галери обръщат и отново се насочват към открито море. Бяха го видели как едва не засяда в плитчината и не им оставаше друго освен да гледат и да го обстрелват със стрели, които не достигаха целта си.

Галерата се клатеше на прибоя, който в крайна сметка щеше да я разбие на парчета. Секст обаче беше отвел екипажа си на безопасно място и всички почнаха да напускат кораба и да из­лизат на брега.

Вятърът се усилваше и по вълните се появяваха бели гре­бени. В далечината се виждаха горящи и преобърнати кораби. Всичките надежди на Секст се бяха превърнали в пепел.

Капитанът му Квинт обаче беше оцелял. Беше вир-вода и без капка сила, но попита високо:

Имаш ли други заповеди?

Секст едва не се разсмя на абсурдния въпрос.

- Дори и да имах, Квинте, би ли могъл да ги изпълниш? Флота го няма. Отново сме пехотинци. - Замисли се за момент и продължи: - Възможно е обаче да има и други оцелели. Из­веди хората на високо и претърси брега. Двамата със сестра ми тръгваме към най-близкото селище.

Квинт отдаде чест и извика на хората си да го последват.

Секст беше доволен просто да седи на горещия жълт пясък и да съзерцава морето. Лавиния го гледаше, неспособна да наме­ри думи, с които да го успокои. Над главите им крещяха чайки, а галерата скърцаше, клатушкаше се и се тресеше в прибоя. След малко Секст се обърна към сестра си и й се усмихна.

Хайде каза и хвана ръката й. Поведе я през дюните към скалите, за да намери някаква пътека, която да ги отдалечи от морето, погълнало надеждите му.

- Какво ще стане сега? - попита Лавиния.

Секст сви рамене.

- Цезар и Марк Антоний ще преминат. Не мога да ги спра.

- Не, Секст. Имах предвид какво ще стане с нас?

Вместо отговор той й показа кесията на колана си.

- Няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Имам скъ­поценни камъни и златни монети. Ако успеем да стигнем до някое градче, ще сме в относителна безопасност. След това ще се върнем в Испания. Там все още има хора, които помнят баща ни, Лавиния. Те ще ни приютят.