Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Отровни думи [bg]
Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровни думи [bg]

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 175
Перейти на страницу:

Арман Гамаш се поизправи. Представи си последната нощ в живота на Отшелника. Бистрото е препълнено. Пристига Стария Мъндин с поправените мебели и после си тръгва. Оливие излиза. Хавък заключва. И забелязва как работодателят му прави нещо неочаквано. Дори странно.

Дали младежът бе видял Оливие да тича към гората, вместо да се прибира към дома си? Дали го бе последвал от любопитство? Право до колибата. И съкровищата.

Случилото се мина като на лента пред очите на Гамаш. Оливие си тръгва от къщурката, а Хавък се изправя срещу уплашения старец. Настоява да му даде някои от вещите. Отшелника отказва. Може би се опитва да избута младежа навън. Може би Хавък отвръща с удар — грабва най-близкия предмет и размазва черепа на възрастния мъж. Уплашен от стореното, хуква да бяга. Точно преди да се върне Оливие.

Но това далеч не обясняваше всичко.

Гамаш остави цигулката и отправи поглед към паяжината в ъгъла на тавана. Не, подобно убийство не се случваше изневиделица. Тук бе замесено лукавство. И жестокост. Отшелника първо е бил изтезаван, а после убит. Изтезаван от една малка думичка.

Woo.

След няколко минути инспекторът се изправи и започна бавно да обикаля стаята, като току вземаше някоя вещ в ръце. Докосваше неща, които не си бе и помислял, че може да види, камо ли да пипне. Плочката от Кехлибарената стая, през която в кухнята се процеждаше оранжева светлина. Старинната керамика, която Отшелника бе използвал, за да си посади билки. Удивителните лъжици с дръжки от ювелирен емайл, гоблените с копринени конци. И първите издания на куп книги. Една от тях беше на масичката край леглото. Гамаш я взе разсеяно и я погледна.

Авторът бе Карър Бел. Полицай Моран бе споменал тази книга. Отвори я. И тя беше първо издание. Тогава забеляза заглавието ѝ.

„Джейн Еър: Автобиография“. Карър Бел. Това бе псевдоним, използван от…

Отвори книгата още веднъж. Шарлот Броите. Държеше в ръце първото издание на „Джейн Еър“.

Арман Гамаш стоеше безмълвно насред колибата. Но в стаичката не беше напълно тихо. Чуваше шепот, една прошепната дума, откакто прекрачи прага на горската къщурка за първи път. Повтаряше се отново и отново. В детската книжка от външната тоалетна, в кехлибарената плочка, в цигулката, а сега и в книгата, която държеше. Една дума. Едно име.

Шарлот.

Глава двадесет и седма

— От лабораторията пристигнаха още резултати — съобщи Изабел Лакост.

След завръщането си от гората главният инспектор бе събрал екипа около заседателната маса и сега полицай Лакост раздаваше разпечатките.

— Паяжината е изплетена от найлонова риболовна корда. Такава може да се купи от много места. Разбира се, но нея няма отпечатъци и нито следа от ДНК. Който я е направил, навярно е използвал хирургически ръкавици. По нея е имало само малко прах и… истинска мрежа от паяк — усмихна се младата жена.

— Прах ли? — попита Гамаш. — Имат ли представа преди колко време е поставена паяжината?

— Не повече от няколко дни. Освен ако Отшелника я е почиствал редовно, което изглежда малко вероятно.

Главният инспектор кимна.

— Е, кой я е сложил там горе? — почуди се Бовоар. — Жертвата? Убиецът?

— Има още нещо — добави Лакост. — В лабораторията са направили още тестове на дървеното woo. Казват, че е изработено преди години.

— От Отшелника ли? — попита Гамаш.

— Все още проверяват.

— Имаме ли още теории за значението на woo?

— Знам за един филмов режисьор, който се казва Джон Ву. От Китай е. Режисирал е „Мисията невъзможна 2“ — заяви Моран с толкова сериозен тон, сякаш съобщаваше на колегите си жизненоважна информация.

— Може да е съкращение. Има организация за автомобилни състезания с такава абревиатура. — Лакост погледна началника си, а той ѝ отвърна с празен поглед. Младата жена бързо сведе очи към записките си в търсене на нещо по-полезно, което да сподели. — Има и видеоигра с това име.

— О, не, не мога да повярвам, че не се сетих! — възкликна Моран и се обърна към Гамаш. — Woo не е името на играта, а на един от героите в нея. Играта е „Кралят на чудовищата“.

— „Кралят на чудовищата“? — Главният инспектор не можеше да си представи, че Отшелника или неговият мъчител е имал предвид видеоигра. — Друго?

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)