Измамна светлина [bg]

— Или жена — вметна главният инспектор. — И да, права си, мъртва е.

Разказа им за Лилиан Дайсън, за живота и за смъртта й.

— Знаеш ли кой я е убил? — попита Жером.

— Все по-близо съм до отговора — отвърна Гамаш, докато прибираше фотографиите. — Какво можеш да ми кажеш за Франсоа Мароа и Андре Кастонге?

Терез повдигна изящно оформените си вежди.

— Арт дилърът и галеристът? Те замесени ли са?

— Да, както и Дени Фортен.

— Ами… — започна Терез и отпи глътка бяло вино. — Кастонге си има собствена галерия, но основната част от доходите му идва от договора с "Кели". Подписал го е преди десетилетия и още не го е изпуснал.

— От теб звучи като нещо несериозно.

— Всъщност съм удивена, че още го държи. През последните години се появиха нови, съвременни галерии и той изгуби голяма част от влиянието си.

— Като тази на Фортен?

— Точно така. Дени Фортен е много агресивен. Сериозно е погнал старите кучета от клуба за джентълмени. Не че го виня. След като му обърнаха гръб, нямаше друг избор, освен да започне да блъска по вратите.

— Фортен не изглежда удовлетворен от блъскане само по вратите — отбеляза Гамаш и си взе тънък резен пушена италианска наденичка и една черна маслина. — Оставам с впечатлението, че иска всичко да се сгромоляса върху ушите на Кастонге. Дени Фортен иска всичко и е твърдо решен да го получи.

— Ухото на Ван Гог — изрече Терез и се усмихна, тъй като главният инспектор застина, преди да сложи наденичката в устата си. — Не говоря за студеното мезе, Арман. В безопасност си. Макар че за произхода на маслините не гарантирам.

Домакинята го погледна лукаво.

— Правилно ли чух? Ухото на Ван Гог ли спомена току-що? Попита Гамаш. — Някой друг спомена същия израз в началния етап на разследването. Вече не се сещам кой. Какво означава!

— Означава да заграбиш всичко от страх да не изпуснеш нещо важно. Както не са разбрали гения на Ван Гог в една друга епоха. Дени Фортен прави точно това. Старае се да докопа всички обещаващи артисти, в случай че някой от тях се окаже новият Ван Гог… или Деймиън Хърст, или Аниш Капур.

— Следващата сензация. Пропуснал е Клара Монроу обаче.

— Със сигурност — съгласи се комисар Брюнел. — Което навярно подхранва отчаяния му стремеж да не допусне отново същата грешка.

— Значи би проявил интерес към този художник? — Инспекторът кимна към вече затворената папка на масата.

Жената кимна.

— Така мисля. Както вече казах, красотата не е на мода, но пък, от друга страна, ако искаш да откриеш следващата сензация, тя няма да е сред хората, които рисуват като всички останали. Трябва да потърсиш творец, който създава свой собствен стил. Като нея.

Терез почука по папката със съвършено лакирания си нокът.

— А Франсоа Мароа? — попита Гамаш. — Той как се вписва?