Градината на Рама [bg]

— Само Сабатини, Табори и Яманака — отвърна Кенджи. — Доктор Дейвид Браун получи масиран мозъчен инсулт и почина няколко месеца по-късно, до известна степен при загадъчни обстоятелства. Мисля, че беше в 2208. Адмирал Хайлман почина от рак в 2214 или някъде там. Ирина Тургенева беше засегната от пълна мозъчна деградация, стана жертва на синдрома „Завръщане на Земята“, който беше открит при неколцина от космонавтите на двадесет и първи век и, в края на краищата, се самоуби в 2211.

Никол се бореше с чувствата.

— Допреди три вечери — обърна се тя към Уатанабе, когато в стаята отново се възцари тишина, — аз не бях споменавала нито пред Ричард, нито пред децата, че Хенри е баща на Женевиев. На Земята само татко знаеше истината. Хенри може и да е подозирал, но не знаеше със сигурност. После, когато ми разказахте за Женевиев, осъзнах, че аз, лично аз трябваше да разкажа на семейството си…

Гласът на Никол изтъня и в очите й нахлуха нови сълзи. Тя избърса лицето си с кърпичката, която й подаде Най.

— Съжалявам — рече. — Никога не се държа така. Просто ми дойде твърде много; видях снимките и си припомних толкова неща…

— Докато живеехме на РАМА II и после на Орбиталния възел — намеси се Ричард, — Никол беше самата стабилност. Като скала. Независимо с какво се сблъсквахме, независимо колко беше странно, тя беше непоклатима. И децата, и Майкъл О’Туул, и аз — всички ние зависехме от нея. Много рядко се случва да я види човек…

— Стига вече — възкликна Никол, след като избърса очите си. Остави снимките. — Да говорим за друго. Например за космонавтите от „Нютон“ и по-специално за Франческа Сабатини. Постигна ли тя това, към което толкова се стремеше? Несравнимите слава и богатство?

— Почти — отвърна Кенджи. — През първото десетилетие на века, когато е била на върха на славата си, аз още не съм бил роден. Но дори сега тя все още е много известна. Поканиха я да даде интервю по телевизията във връзка с важността на реколонизацията на Марс.

Никол се наведе напред.

— Не ви го казах преди, но съм сигурна, че Франческа и Браун отровиха Борзов, като предизвикаха ония симптоми, наподобяващи апендицит. Освен това тя умишлено ме изостави на дъното на шахтата в Ню Йорк. Тази жена не страдаше от никакви скрупули.

Няколко секунди Кенджи помълча, а после каза:

— През 2208, точно преди да умре, доктор Браун беше със съвършено разстроено съзнание, но понякога имаше периоди на просветление. По време на един от тях той даде фантастично интервю пред репортера на едно списание. Признаваше си частичната отговорност за смъртта на Борзов и обвиняваше Франческа за твоето изчезване. Синьора Сабатини заяви, че интервюто е „пълна глупост“, ненормални излияния на болен мозък, а после заведе дело срещу списанието за обезщетение от сто милиона марки и напусна съдебната зала като победител. Списанието уволни репортера и официално й се извини.