Кодът на Атлантида [bg]

— Защото ако има място, където всички хора говорят на един и същ език, би следвало да се предположи, че става дума за остров.

— А какво ще кажеш за Плодородния полумесец8? Смята се, че човечеството е тръгнало от него.

— Археологическите данни изглеждат доста ясни, така че няма да дискутирам това. Ще предположа само, че група хора е отплавала оттам, открила е чуден остров в Атлантическия океан и е създала на него общество, каквото никой преди не е виждал.

— Защо?

— Защото Платон казва, че Атлантида била именно такава държава.

— Други твърдят, че е чиста измислица.

— Може и да е. Но островът, на който според надписите са се появили тези артефакти, е бил истински. Ако в онези времена някой е искал да построи толкова висока кула, че да заплаши бог, защо това да не е станало в Атлантида?

— Какво искаш да кажеш?

— Смятам, че високоразвитата цивилизация на острова, която е създала тези инструменти, е била в състояние да построи и Вавилонската кула.

— Ако се съди по новините, на обекта не са открити основи на небостъргачи — каза Наташа.

— Доколкото видях, не са намерили кой знае колко от града върху проучвания район. При потъването на острова всичко на повърхността е било заличено. А и в пещерите не са намерили кой знае какво.

— Намерили са врата — рече Наташа.

Лурдс я погледна.

— Каква врата? — Не беше гледал телевизия напоследък.

Наташа взе дистанционното и включи телевизора. Темата на предаването на CNN бяха разкопките и откриването на странна метална врата в пещерите.

Камерата се фокусира във вратата. Лурдс ахна. Не можеше да повярва на очите си.

— Вратата се вижда съвсем ясно на записа, който получихме от информационния екип на отец Себастиан — казваше водещият. — Засега изследователите не са успели да преминат от другата страна. Според моите източници археолозите се страхуват, че при по-нататъшни разкопки може да се стигне до срутване. Засега работата — доколкото изобщо има такава — продължава много предпазливо.

Лурдс сграбчи химикалка и лист от бюрото, застана пред телевизора и започна да пише трескаво.

— Какво има? — попита Наташа.

— Надписът върху вратата — дрезгаво отвърна Лурдс, — е на същия език и писменост, които дешифрирам върху инструментите.

Не бива да правиш това — каза си Лесли Крейн, докато прекарваше картата през електронната ключалка на вратата на Лурдс. Но знаеше, че най-вероятно ще го направи, още в момента, когато бе взела резервния ключ от рецепцията.

Още му беше бясна, задето не бе попречил на Наташа да изгори телефона й. В края на краищата тя трябваше да представи нещо на продуцентското студио. Лурдс беше трамплинът за професионалния й триумф.

Освен това имаше и лични причини. Нямаше по-добър начин от секса, за да разтовари бушуващите емоции.