Игри за милиарди [bg]

Директорите щяха да изпаднат в пристъп на бяс и да поискат главите им.

Справянето със задаващата се правна ситуация беше друг въпрос, далеч по-деликатен. При правилна стратегия можеше да успят да овладеят щетите и да избегнат огромен скандал. Щяха да действат както обикновено — да протакат, да погребат доказателствата и да дръпнат нужните конци. В този град, ако направеха услуги там, където бе нужно, ако напълнеха джобовете, които трябва, с достатъчно пари, кой знае — може би щяха да ограничат всичко до дребно унижение.

Слава богу, не бяха публична компания и не им се налагаше да се занимават и с характерните за тях проблеми. Нямаше да има бунт на акционерите, акциите им нямаше да бъдат подложени на атаки, скарани помежду си директори нямаше да искат кървави чистки. За щастие с Комисията по ценните книжа също нямаше да имат проблеми.

— Как ще се справим с проблема? — попита Хагър по същество.

— Първо, трябва да унищожим всички документи — обади се Джаксън. Погледна към Уолтърс. — Засега няма призовки. Отървете се от всичко инкриминиращо, докато е време.

— Ясно. Ще организираме голяма огнена клада преди края на работния ден.

— Има ли някой във фирмата, който знае достатъчно, за да ни навреди?

— Вероятно няколко души. Ще трябва да помисля.

— Направи списък и ги събери. Бъди либерален — не пропускай никого. Накарай някой от юристите да им напомни за задълженията им към фирмата и да им препоръча да се възползват от правото да мълчат.

— Лесна работа.

— Може да помислиш и за няколко спешни премествания в чужбина. Ако решиш, че има вероятност някой да създава проблеми, изстреляй го на обратната страна на Луната. Още утре.

Уолтърс кимна. Какво облекчение беше, че такъв експерт по скандалите беше с тях и им предлагаше мъдрите си съвети.

Джаксън разтри челюстта си и се замисли.

— Ето единствената добра новина. Никой не е бил убит или ранен заради полимера. Поне не се налага да мислим за евентуални дела, заведени от опечалени семейства. — Като че ли изреждаше точки от списък, озаглавен „До каква степен съм прецакан?“

— Добре — кимна Уолтърс.

— Все пак Пентагонът може да заведе голямо дело, за да възстанови разходите си. Това е в най-лошия случай, но трябва да предвидим и такава възможност. Колко са ни платили до днес?

Уолтърс се размърда на стола си. Изведнъж сякаш хемороидите започнаха да го мъчат. Веждите му се съединиха, чувстваше устните си като гумени. Щеше му се някак да избегне този въпрос. Цялата предна нощ не бе спал, защото трескаво пресмяташе числата.

За миг се замисли дали да излъже, или само леко да промени резултата. Каква бе ползата от това обаче?

— Около три милиарда допреди месец — промърмори той, като заваляше думите, сякаш се надяваше да не го чуят. — От тогава може да е дошъл още милиард. Трудно е да се каже. Много от големите разходи бяха направени в началото.