Игри за милиарди [bg]

— Знаеш ли какво е това? — попита той със садистична усмивка и потупа кутията нежно.

Джак се втренчи в нея. След миг, който като че ли продължи цяла вечност, промърмори:

— Мога да се досетя.

— Не искам да се досетиш неправилно.

— Сигурен съм, че с радост ще ме просветиш.

— Прав си. Ще ми достави огромна радост. Вътре има дълъг инкриминиращ доклад от гръцка детективска агенция за изчезването на Едит Уорбингър. Има и самолетни билети, разписки от плащания с кредитна карта и сметки за хотел, които хвърлят доста светлина върху една стара мистерия. Повече от достатъчно, Джак, за да се поднови едно разследване за убийство.

Джак не можеше да откъсне очи от проклетата кутия.

— Доказателствата може да са донякъде косвени — продължи Джаксън с влудяващо спокоен глас, — но според мен са достатъчни, за да има осъдителна присъда. Убийство, огромна кражба, измама — това са само няколко от обвиненията.

Той млъкна и щедро остави на Джак няколко секунди, за да осъзнае за какво става дума.

— Това е шантаж — отбеляза Джак.

— Ами… да — обади се Уолтърс с мрачна усмивка. — Ти ни вкара в тази каша, Уайли. И ще ни помогнеш да се измъкнем или ще те унищожим. Ще лежиш до живот, повярвай ми.

— Съжаляваме, че трябваше да го направим — добави Белуедър мрачно, който се опита да играе ролята на доброто ченге. — Не ни остави друг избор, Джак.

— Да, виждам, че сте съкрушени. Кажете ми какво искате.

— Като начало кажи ни откъде взе доклада — попита Джаксън за пети път.

— Откъде мислиш, че съм го взел?

— От Пери Арван.

— Браво, позна.

— Знаеше ли, че е фалшив? Кой стои зад тази измама?

Джак се замисли и разтри слепоочията си.

— Защо не попитате Пери?

— Изчезнал е. Скрил се е някъде из Карибите. Никой не го е виждал от месеци.

— Грабна нашите сто милиона, насади ни на пачи яйца и изчезна.

— Браво на него — промърмори Джак и отново заби поглед в масата.

— Ако мислиш, че е смешно, не е! — изрева Джаксън. Не му се вярваше, но му се стори, че на устните на Джак се появява усмивка.

Джак стана. Огледа физиономиите от другата страна на масата. Като че ли у него беше настъпила някаква промяна.

— Знаете ли какво? — Млъкна за момент, като че ли вземаше решение. — Писна ми да отговарям на тъпите ви въпроси.

— Не, не ти е писнало. Седни да приключим или ще завра тези доказателства в задника ти.

— Не мисля, че ще успееш. Доста си глупав за адвокат, Джаксън.

— Моля?

— Чувал ли си фразата „патова ситуация“? Или може би е по-добре да се каже „гарантирано взаимно унищожение“. В момента, в който ме арестуват, ще пропея. Няма да имам какво да губя. Ще сключа най-доброто споразумение с обвинението, което е възможно, и ще им кажа всичко, което знам, а то не е никак малко. Ще увиснем заедно на въжето.

Преди някой да успее да реагира, Джак погледна Уолърман и каза:

— Върви на майната си, Лу!

После бързо се насочи към вратата пред смаяните погледи на присъстващите, които седяха вцепенени.