Жив или мъртъв [bg]

Мери Пат, преживяла безброй откази, не се изненада, че не приеха искането им да се допитат до англичаните за картата на Пешавар. Проклетата пещера се оказа най-добрата улика за Емира от години насам. Но Мери се вбесяваше, че и тази улика пропада заради сръднята на президента. Разбира се, не помагаше и фактът, че техният директор Скот Килбърн е от същия лагер.

Мери Пат поклати глава и въздъхна.

— Жалко, че Дрискол е загубил пленниците си.

— Вдишването на малко вода помага за развързването на езиците — отвърна Марголин.

Мери Пат знаеше, че това е популярното мнение, но че ползата от него в реалния свят е малка. Тя не беше гнуслива или човеколюбива, за да смята, че мъченията са безполезни, но по принцип не даваха надеждна и проверяема информация. В повечето случаи се губеше време. През Втората световна война и малко след нея английските разузнавателни служби бяха извлекли повече информация от заловените немски генерали при игри на пинг-понг, отколкото с чифт клещи и електроди.

Широко обсъжданият сценарий с „тиктакащата бомба“ беше почти мит. Повечето заговори срещу Съединените щати след 11 септември биваха спрени още в зародиш, тъй като лошите набираха хора, преместваха пари или осигуряваха материали. Образът на криещия се някъде терорист с пръст на бутона, докато добрите опитват да измъкнат информация от неговия сънародник, представляваше холивудска измислица и имаше толкова общо с истината, колкото и Джеймс Бонд. Всъщност през цялата си кариера тя се натъкна на такава „тиктакаща бомба“ само веднъж и Джон Кларк беше решил въпроса за минути, като счупи няколко пръста и зададе правилните въпроси.