Жив или мъртъв [bg]

— По-малко е, отколкото си мислех — каза Аднан, загледан към корабчето.

— Ти боен кораб ли очакваше? Този е достатъчно здрав. Единственото хубаво нещо, което англичаните са направили, е това — „Халматик“. Обръщал ми се е с дъното нагоре и пак се изправя сам. Ти се тревожи за себе си. Хайде, тръгваме след десет минути.

Останалите от групата на Аднан свалиха нещата си от камиона и забързаха по пристана, за да натоварят всичко на задната палуба, а Саличев нареждаше с рязък тон кое къде и как да се постави. Като се увери, че всичко е наред, Саличев отвърза въжетата, стъпи на пристана и тласна корабчето настрани. След няколко секунди се озова в кабината, откъдето включи двигателя. С облак черен дим от изходящите тръби дизеловият двигател ревна и заработи, а водата зад кърмата закипя.

— Следваща спирка — викна Саличев през рамо — адът.

Два часа по-късно вдясно в леката мъгла се появиха южните части на островчето. Аднан стоеше по средата на корабчето и наблюдаваше острова с бинокъл. Саличев го беше уверил, че военните патрули не са проблем, а Аднан дори не виждаше никого.

— Там са — викна Саличев, — но не са чак толкова умни. Човек може да си сверява часовника по тях. Едни и същи маршрути всеки ден по едно и също време.

— А радар?

— Къде?

— На острова. Чух, че имало военновъздушна база…

Саличев се засмя.

— Ти говориш за Рогачево. Не, няма ги вече. Не стигат парите. Едно време имаше полк прехващачи, 641-ви мисля, но сега там седят само няколко товарни самолети и вертолети. А за патрулните кораби — те имат калпави навигационни системи и както казах, са предсказуеми. Стигнем ли на брега, сме в безопасност. Както се досещаш, те гледат да пазят дистанция.

Аднан знаеше причината за това. Неговите хора може и да не знаеха какво точно включва мисията им, нито какво е това място, но той знаеше всичко.

Нова земя наистина беше ад на земята. Според последното преброяване тук живееха 2500 души, предимно ненци и авари от градчето Белуша губа. Самият архипелаг всъщност имаше два големи острова — Северен и Южен, разделени от протока Маточкин шар.

Аднан мислеше колко е жалко, че светът знае за Нова земя само от годините на студената война. Руснаците и европейците знаеха за островите още от XI век, най-напред от новгородските търговци, а после и от постоянния низ изследователи — Уилоби, Баренц, Литке, Хъдсън… Всички те бяха идвали тук стотици години преди Съветите да анексират архипелага през 1954 г., да го преименуват на полигон Нова земя и да го разделят на зони: А — Чорная губа, Б — Маточкин шар, и В — Сухой нос, където през 1961 г. взривиха „Цар Бомба“ от 50 мегатона.