Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
КАСКАДА… подходящо име. Името и концепцията зад него го развеселяваха. Западните разузнавателни служби имаха психологически профили за него, даже той беше прочел един, затова се развличаше с мисълта, че основават най-амбициозната си операция на свой собствен профил.
Кийлти беше ненадминат политик, което в Америка се считаше за синоним на предводител. Не знаеше как и кога е започнало това невежество. Но не го беше грижа. Американците избираха сами политика, който най-добре се представяше като водач, без да питат дали образът отговаря на характера. КАСКАДА твърдеше, че не е така и Емира приемаше това. По-лошото или по-хубавото, зависи как го гледаш, се оказа, че Кийлти се е заобиколил с лицемери и подмазвачи, които по никакъв начин не допринасяха за реномето му.
И какво става, когато един слабохарактерен мъж е изправен пред серия катастрофи? Ами, разбира се, той се разпада, а с него и страната.
Обещаното корабче ги чакаше. Капитанът, местен рибар на име Пьотър Саличев, седеше на сгъваем стол в края на пустия пристан и пушеше лула. В черната студена вода се полюшваше дванадесетметровият британски траулер „Халматик“. Саличев изсумтя и стана на крака.
— Закъснявате — каза той, след което се качи на задната палуба.
— Лошо време — отговори Аднан. — Готов ли си?
— Иначе нямаше да съм тук.
По време на преговорите Саличев беше питал кои са те и защо искат да идат на острова, но Аднан, в ролята на заклет еколог, успя да отговаря само с намеци. Саличев бе вдигнал рамене в знак на съгласие, защото тук отдавна идваха много групи да изследват опустошенията от студената война. Стига да му плащаха и да не създаваха заплаха за него и корабчето му, Саличев с удоволствие можеше да закара всеки на онова забравено от Бога място. Като беше казал на Аднан, глупостта е необяснимо нещо.
— По-малко е, отколкото си мислех — каза Аднан, загледан към корабчето.
— Ти боен кораб ли очакваше? Този е достатъчно здрав. Единственото хубаво нещо, което англичаните са направили, е това — „Халматик“. Обръщал ми се е с дъното нагоре и пак се изправя сам. Ти се тревожи за себе си. Хайде, тръгваме след десет минути.
Останалите от групата на Аднан свалиха нещата си от камиона и забързаха по пристана, за да натоварят всичко на задната палуба, а Саличев нареждаше с рязък тон кое къде и как да се постави. Като се увери, че всичко е наред, Саличев отвърза въжетата, стъпи на пристана и тласна корабчето настрани. След няколко секунди се озова в кабината, откъдето включи двигателя. С облак черен дим от изходящите тръби дизеловият двигател ревна и заработи, а водата зад кърмата закипя.
— Следваща спирка — викна Саличев през рамо — адът.
Два часа по-късно вдясно в леката мъгла се появиха южните части на островчето. Аднан стоеше по средата на корабчето и наблюдаваше острова с бинокъл. Саличев го беше уверил, че военните патрули не са проблем, а Аднан дори не виждаше никого.
— Там са — викна Саличев, — но не са чак толкова умни. Човек може да си сверява часовника по тях. Едни и същи маршрути всеки ден по едно и също време.
— А радар?
— Къде?
— На острова. Чух, че имало военновъздушна база…
Саличев се засмя.
— Ти говориш за Рогачево. Не, няма ги вече. Не стигат парите. Едно време имаше полк прехващачи, 641-ви мисля, но сега там седят само няколко товарни самолети и вертолети. А за патрулните кораби — те имат калпави навигационни системи и както казах, са предсказуеми. Стигнем ли на брега, сме в безопасност. Както се досещаш, те гледат да пазят дистанция.
Аднан знаеше причината за това. Неговите хора може и да не знаеха какво точно включва мисията им, нито какво е това място, но той знаеше всичко.
Нова земя наистина беше ад на земята. Според последното преброяване тук живееха 2500 души, предимно ненци и авари от градчето Белуша губа. Самият архипелаг всъщност имаше два големи острова — Северен и Южен, разделени от протока Маточкин шар.
Аднан мислеше колко е жалко, че светът знае за Нова земя само от годините на студената война. Руснаците и европейците знаеха за островите още от XI век, най-напред от новгородските търговци, а после и от постоянния низ изследователи — Уилоби, Баренц, Литке, Хъдсън… Всички те бяха идвали тук стотици години преди Съветите да анексират архипелага през 1954 г., да го преименуват на полигон Нова земя и да го разделят на зони: А — Чорная губа, Б — Маточкин шар, и В — Сухой нос, където през 1961 г. взривиха „Цар Бомба“ от 50 мегатона.