Жив или мъртъв [bg]

— Ммм — измяука тя.

Окей, време е за бизнес. Ръцете му я обгърнаха. Доста силни ръце, може би за да знае тя, че е негова собственост. Такива са мъжете. След това той нежно я поведе към спалнята.

„Леле!“ — помисли тя. Дизайнерът на тази стая явно е знаел за какво ще служи. Мелинда смяташе, че това не е била първата му подобна задача, като видя дори приятния малък стол до прозореца, на който можеше да се съблече. По залез точно тук тя щеше да изглежда супер, мамицата му. Седна и най-напред свали обувките си „Маноло Бланик“. Красиви наистина, но по-приятни на сваляне, а не на обуване. Направени бяха да изглеждат добре, а не за ходене, а и Мелинда имаше хубавки момичешки стъпала. Всички мъже ги харесваха. Свали горнището си и го сложи на масичката, след което се изправи. Не носеше сутиен по време на работа. Едрият й, почти огромен бюст все още не висеше. Всички мъже го харесваха. След миг се оказа напълно гола и тръгна към Джон, за да го огледа отблизо.

— Мога ли да помогна? — запита тя. Мъжете винаги обичаха тя да ги разсъблича, особено когато им намекваше „оправи ме, моля те“.

— Да, моля те — отвърна Джон със замечтана усмивка. Явно не беше свикнал с подобно уважение в страната си, която и да е тя. Е, плащаше скъпо и прескъпо, за да го получи, а нея точно в това я биваше. След минутка тя видя онова, с което можеше да го запомни. „Червения“ — идеален прякор. Разбира се, тя го целуна.

И, разбира се, той реагира добре на целувката й. За тези пари тя искаше да го направи редовен клиент. Мислеше за нова кола. Може би беемве или пък направо мерцедес. Той можеше да й помогне. Мелинда обичаше да й плащат в брой и тя да плаща така. Е, можеше и чек за колата. Мислеше си за някой мерцедес от Е-класата. Харесваше солидните немски коли. В тях се чувстваше в безопасност. Обичаше да е в безопасност. Изправи се.