![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Кларк не знаеше дали Емира е искрен мюсюлманин или не, но от ЕЗОП се виждаше ясно, че определено не е глупав. Търпелив, но и решителен. Рядка комбинация, макар че и Кларк постъпваше по същия начин, ако се наложи. Търпение се придобиваше трудно, особено за истинския вярващ, независимо от каузата, която е избрал за мисията на живота си.
В наръчника за компютъра си имаше папка с вътрешната библиотека на ЦРУ, както и препратки към думата ЕМИР. Затова Кларк започна да разглежда. Колко информация имаше Управлението за този боклук? Кои полеви офицери са работили с него? Какво са записали? Някой имаше ли ключа към характера на този човек?
Кларк се отърси от мислите си и погледна часовника. Беше минал цял час.
— Времето лети — промърмори той и посегна към телефона. Когато от другата страна вдигнаха, той каза:
— Гери, Джон е. Имаш ли минутка? И Том, ако е наблизо.
Две минути след това той влезе в кабинета на Хендли. Том
Дейвис, човекът, който наемаше хората за Колежа, влезе малко по-късно.
— Какво има?
— Май имаме кандидат — обяви Кларк и преди някой да успее да зададе очевидния въпрос, той продължи: — Информацията е от Джак Райън. Старши, искам да кажа.
Това привлече вниманието на Хендли, който се наведе напред на стола си, стиснал с ръце попивателната.
— Продължавай.
— Не ме питайте как, защото не знам подробностите, но има един рейнджър от старите, който се казва Дрискол и е сгазил лука. Говори се, че Кийлти иска да го накаже за назидание.
— За какво?
— Заради мисия в Хиндукуш. Убил шепа лоши в пещера, докато спели. Кийлти и неговият главен прокурор искат да го изкарат убиец.
— Исусе! — промърмори Том Дейвис.
— Познаваш ли го? — запита Хендли.
Кларк кимна.
— Отпреди десетина години, малко преди „Дъга“ да започне да действа, имах работа в Сомалия. Пазеше ме екип рейнджъри. Дрискол беше сред тях. След това поддържахме връзка, пиехме по бира. Стабилен човек.
— Докъде е стигнало това с прокурора?
— Армейската следствена служба провежда предварително разследване.
Хендли въздъхна и се почеса по главата.
— Джак какво каза?
— Ами това не ми го каза без причина. Знае, че съм съпричастен.
Хендли кимна.
— Да караме по ред. Щом това идва от Белия дом, Дрискол няма да мине без рани.
— Сигурен съм, че го знае.
— В най-добрия случай ще го махнат. Може би с пенсия.
— Сигурен съм, че знае и това.
— Той къде е?
— В медицинския армейски център „Брук“ в Сан Антонио. По време на оттеглянето получил малък сувенир в рамото.
— Сериозно ли е?
— Не знам.
— Добре, иди да поговориш с него. Опипай почвата.
Хендли се обърна към Дейвис:
— Том, междувременно започни досие на Дрискол. Пълна информация и прочее.
— Добре.
— Влез — каза Бен Марголин на Мери Пат. — Затвори вратата.
Поредният ден в Националния център за борба с тероризма.
Още прехванат трафик, още нишки, които може да са нещо голямо или абсолютно нищо. Въпреки огромните количества, които бяха нормално нещо тук, хората се притесняваха, че може би изпускат много повече, отколкото улавят. По-добрата технология би им помогнала, но кой знае колко време трябваше, за да заработи новата система. Провалът с „Трейлблейзър“ накара силните на деня да се страхуват от нови гафове и затова всичко се подлагаше на адски изпитания. Междувременно Мери Пат и колегите й в службата се мъчеха да запушват пукнатините в бента и да търсят нови.
Тя затвори вратата и седна от другата страна на бюрото на Марголин. Отвън се чуваше неясният шум от оперативния център.
— Идеята ни да говорим със съюзниците я пуснаха в кенефа — обясни мъжът без предисловие. — Няма да използваме английските агенти в Пакистан.
— Но защо, за Бога?
— Не знам, Мери Пат. Опитах, доколкото мога, но не дават. Предполагам, че е заради Ирак.
Същата мисъл мина и през главата на Мери точно преди шефът й да проговори. Под натиска на своите граждани Великобритания постепенно се оттегляше в политическо и ресурсно отношение от войната в Ирак. Говореше се, че независимо от помирителния си тон пред обществеността, президентът Кийлти е бесен на британците, които според него са изоставили администрацията му в огъня. Без дори най-малката подкрепа от страна на Великобритания всеки план за оттегляне на войските на САЩ щеше да се забави, а дори и да се провали. Но имаше и по-лошо — с поведението си Великобритания даде смелост на иракското правителство, което премина от учтиви, но твърди към настоятелни и агресивни призиви САЩ да се оттеглят, а това не можеше да остане незабелязано от американските граждани. Първо най-близкият ни съюзник, а след това самите хора, за чието спасение проливахме кръв. Обещал по време на кампанията си да измъкне Съединените щати от Ирак, Кийлти губеше авторитет и някои телевизионни спецове го обвиняваха, че нарочно забавя оттеглянето, за да окаже натиск върху Конгреса, който не искаше да одобри някои от любимите му проекти.