Жив или мъртъв [bg]

Десет минути по-късно възкликна:

— Посрани Боже!

— Да — обади се Чавес от вратата. — Какво мислиш?

— Току-що влязох в директорското ниво. Исусе, ами аз имам достъп до почти всичко!

Дейвис се появи.

— Бързо се оправяте. Компютърната система ви дава достъп до много неща. Не до всичко, но до основните места. Това ни стига. Същото е и при Форт Мийд. Имаме достъп до почти цялата им разузнавателна информация. Много четене ви чака. Ключовата дума ЕМИР ще ви допусне в двадесет и три отдела с цялата информация, която имаме за него, включително един много добър негов профил или поне ние смятаме така. Наречен е ЕЗОП.

— Да, виждам го — отвърна Кларк.

— Авторът е някой си Пизняк, професор по психиатрия от медицинския университет в Иейл. Прочетете го и кажете какво мислите. Както и да е, ако ви трябвам, знаете къде ми е дюкянът. Не се притеснявайте да ми задавате въпроси. Единственият тъп въпрос е онзи, който няма да ми зададете. О, впрочем личната секретарка на Гери е Хелън Конъли. С него е от много време. Тя не е, повтарям, не е упълномощена да знае какво правим тук. Гери сам си готви докладите и другите неща, но на неговото ниво се работи предимно устно. Впрочем, Джон, той ми разказа за твоята идея за преструктуриране. Радвам се, че го каза, защото така не се налага аз да повдигам въпроса.

Кларк се засмя.

— Винаги ми е приятно да съм лошият.

Дейвис се махна и двамата се върнаха към работата си. Кларк се захвана да разглежда снимките на Емира, с които разполагаха — малко на брой и с лошо качество. Очите на Емира гледаха студено. Почти безжизнено, като на акула. В тях не се виждаше никакво изражение. „Интересно“ — помисли Кларк. Много хора казваха, че саудитците са хора без чувство за хумор. Всъщност хората казваха, че са като германците, но без чувство за хумор, обаче Кларк знаеше от опит, че това не е така.

Кларк не познаваше лош саудитец. Познаваше добре няколко от тях от престоя си в ЦРУ — те го научиха на езика. Всички принадлежаха към консервативното течение вахабити на сунитския ислям. Приличаха на южните баптисти по набожност. Той нямаше проблем с това. Веднъж посети някаква джамия, за да гледа какво правят там, като се стараеше да остане незабележим. Повечето от службата прие като урок по езика, но и богомолците бяха очевидно искрени в религиозните си убеждения. От разговорите с приятелите си не беше открил нищо осъдително в религията. Саудитците трудно се сприятеляваха, но един истински приятел от тях би застанал пред теб, за да спре куршум. Имаха похвални религиозни правила за гостоприемство и други подобни. А ислямът забраняваше расизма, което за съжаление християнството не правеше.