Жив или мъртъв [bg]

— За да се срещнем с приятеля ти ли?

— Може би.

Първа грешка. Ърнест нямаше да сгреши да опита сам стоката. Тя може и да беше мръсница, но я биваше в леглото, имаше много опит в занаята, а него го водеха същите импулси, както повечето мъже.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се.

За изненада на Мелинда пътуването се оказа съвсем кратко. До моден и скъп апартамент в града със собствен подземен гараж. Ърнест излезе от колата и галантно й отвори вратата. Отидоха до асансьора и Ърнест натисна бутона. Тя не познаваше сградата, но я запомни отвън, защото се отличаваше достатъчно. Значи Джон има апартамент в града? По-удобно за нея, а може би и за него? Или вероятно просто се е сетил за нея с приятни чувства. Това често й се случваше.

Джон стоеше на входа към кухнята с чаша бяло вино в ръка.

— А, здравей, Джон. Каква приятна изненада — поздрави тя с най-хубавата си усмивка. Особено добра усмивка, която със сигурност сгряваше до дъно мъжките сърца, пък и не само тях, разбира се. Тя доближи мъжа, целуна го сладко и взе чашата. Отпи.

— Джон, ти имаш най-хубавия вкус за вино. Италианско ли е?

— Пино гриджо — потвърди той.

— А и храната им е най-хубава.

— Ти италианка ли си по произход? — запита Джон.

— Унгарка — призна Мелинда. — Ние сме добри в тестените ястия, но италианците приготвят най-доброто телешко на света.

Последва нова целувка за поздрав. Джон беше малко странен, но се целуваше много добре.

— Как си?

— Пътуването е голям проблем за мен — призна той с фалшива нотка.

— Къде си ходил? — запита Мелинда.

— Париж.

— Харесва ли ти тяхното вино?

— Италианското е по-добро — отвърна той, леко отегчен от разговора. Тя не се намираше тук за приказки. Всички жени можеха да приказват, а талантите на Мелинда се простираха в други области.

— Хубаво си облечена — отбеляза Джон.

„Бързо се свалят“ — каза си тя. Избираше деловото си облекло с тази мисъл. Някои мъже харесваха жените голи, но изненадващо много предпочитаха бързото чукане с полуразсъблечена жена — вдигната нагоре пола, наведена върху масата или дивана, с неразкопчан сутиен, но извадени цици… Джон обичаше свирките на колене, за което тя нямаше нищо против, стига онзи да не прекалява.

— А, просто дрешки. Хубав апартамент имаш.

— Удобен е. Харесва ми гледката.

Мелинда се възползва от възможността да погледне през прозореца. Да, добре. Сега знаеше точно къде се намира. Много хора се движеха по улицата, ако това тук можеше да се нарече улица, а не начин да отидеш от един луксозен хотел до следващия, ако си прекалено стиснат за такси. Но нямаше кой знае какви тротоари. От тях не се изкарват пари. Джон остана зад нея и я изгледа.

— Мелинда, ти си видение — каза той усмихнат. Тя познаваше тази усмивка — усмивката, която казва „искам да те чукам“. Учтива на повърхността, но със скрита жажда. Един бърз поглед под колана на Джон потвърди предположението й.

Време е да иде при него за поредната целувка. Можеше да е и по-зле.