Жив или мъртъв [bg]

— Вярно е. В Ленгли проблемът винаги беше да намериш някой да подпише заповедта. Хартийките са вечни, нали знаеш. Във Виетнам водехме истинска война и заповедите можеха да са устни, но като свърши войната, на бюрократите продължаваха да им треперят гащите и после юристите надигнаха глава, което не е чак толкова лошо. Не може държавни служители да издават такива заповеди когато им хрумне. Рано или късно лицето „А“ ще се увлече, а лицето „Б“ ще го заизмъчва съвестта и ще те натопи, независимо колко силно лошият е искал да се срещне с Господ. Удивително е колко опасно нещо е съвестта — обикновено се появява в неподходящ момент. Живеем в несъвършен свят, Динг, и никое правило не казва, че нещата трябва да имат смисъл.

— Празно помилване от президента — смени темата Чавес. — И законно?

— Е, така каза човекът. Помня когато излезе „Доктор Не“. Учех в гимназията. Рекламите за филма казваха, че двете нули значат човек с разрешително да убива когото и когато пожелае. През шейсетте години това изглеждаше супер. Преди „Уотъргейт“ и всичко останало администрацията на Кенеди също хареса идеята. Затова започнаха операция „Мангуста“. Разбира се, осраха се напълно, но никой не разбра точно колко. Политика — обясни Кларк. — Предполагам, не си чувал историите.

— Не влизаха в учебната програма във Фермата.

— И така трябва. Кой би искал да работи за служба, която върши такива тъпотии? Убийството на чужд държавен глава е кофти нещо, синко. Даже и ако някой наш президент реши, че е супер да е социопат. Странно е как хората не обичат да обмислят нещата докрай.

— Като нас ли?

— Не и ако очистиш хора, които не са от толкова голямо значение.

— А какви бяха тези дивотии за рейнджъра?

— Сам Дрискол — отговори Кларк. Райън им беше разказал за искането на Кийлти да разследва случая. — Обикалял съм по няколко баира с Дрискол през 90-те. Добър човек е.

— Прави ли се нещо за спиране на делото?

— Не знам, но Джак не ни го разказа без причина.

— Нов служител в Колежа, а?

— Това определено би омекотило удара за Дрискол, нали?

— Да, но все пак е кофти да видиш как кариерата ти отива в тоалетната, защото някакъв тъпак иска да си каже мнението — просто не е правилно, човече.

— Истина е — съгласи се Кларк.

Продължиха мълчаливо няколко минути, след което Чавес каза:

— Изглежда ми разтревожен. Уморен.

— Кой, Джак ли? И аз бих изглеждал така. Горкият. Иска само да си пише мемоарите, да играе голф и да се прави на тате за децата си. Той е много свестен човек.