Жив или мъртъв [bg]

42

КАТО СЕ РАЗМИСЛИ, Дженкинс осъзна, че трябваше да се досети каква първокласна гадост всъщност е това „повишение“. В съоръжението идваха всякакви правителствени служби и официални лица — от Агенцията за опазване на околната среда, от Службата за сигурност, от Геоложката служба на САЩ и от армейския инженерен корпус, но досега с всички тях беше се занимавал говорителят от Министерството на енергетиката. Но наскоро пламналата с нова сила битка във Вашингтон за бъдещето на това съоръжение промени всичко и сега той имаше чувството, че всеки политик или бюрократ, който успееше да се добере дотук, идва въоръжен с въпросите на нископлатени служители със силно желание да научат и най-дребните детайли.

— Стив — каза му шефът, — те искат да надникнат зад завесата, а ти си достатъчно отракан и знаеш как да ги накараш да мислят, че правят точно това.

Въпреки двусмисления комплимент Стив трябваше да признае, че познава съоръжението от горе до долу и от край до край, откакто започна работа в него три години след дипломирането си от колежа или деветнадесет години след първоначалното идентифициране на обекта като възможен кандидат заедно с десет други в шест щата; дванадесет години след определянето му за интензивни теренни проучвания; и десет години след обявяването му за победител в конкурса. Той беше прекарал в тази не толкова малка част от пустинята почти целия си живот на пълнолетен човек и със сегашната сметка от 11 милиарда долара тя представляваше най-обстойно проученото късче земя в света. И според това кой щеше да спечели битката във Вашингтон единадесетте милиарда можеха да се отпишат като загубени. Той се чудеше как ли се прави това. В коя колона на федералните баланси се включваше такава сума?

Завършването на проекта стана въпрос на гордост за деветстотинте членове на екипа и въпреки че различните служители бяха на различно мнение дали биха искали да живеят наблизо, колективната им инвестиция в успеха на това начинание представляваше нещо огромно. Макар и само 37-годишен, Стив имаше авторитета на старо куче заедно с други стотина, работили по проекта още от времето, когато е представлявал само идея на лист хартия в западнал концерн. За съжаление той не можеше да разкаже на никого какво прави, но това ограничение падна, откакто срещна Алисън. Тя се интересуваше истински от работата му, от това как прекарва дните си — качество, което двете му предишни приятелки нямаха. Господи, какъв късметлия беше. Да намери жена като нея и да я привлича… А сексът. Всемогъщи Боже. Наистина той нямаше богат опит, но нещата, които тя му правеше с ръце, с уста… При всяка среща с нея имаше чувството, че живее в списание „Пентхаус“.