Жив или мъртъв [bg]

Не се срещаха в малки потайни стаи, в които умни полицаи можеше да са сложили микрофони, а на обществени места и се държаха като обикновени хора. Срещите на открито се наблюдаваха лесно, но нямаше почти никаква възможност да ги запише човек. А почти всеки французин обядваше редовно с приятели. Колкото и голяма и добре финансирана да беше френската полиция, не можеше да разследва всеки в тази страна на неверници. Постоянната видимост създаваше анонимност. Мнозина бяха залавяни и дори убивани, защото поемаха по другия маршрут. Особено в Израел, където полицията работеше изключително ефективно, най-вече заради парите, които даваха свободно по улиците. Винаги имаше желаещи да получат пари срещу информация и затова той подбираше хората си така внимателно.

Затова срещата им не започна с религиозни церемониалности. И бездруго всички ги знаеха. Освен това разговаряха само на френски, за да не допуснат някой да чуе, че се говори на чужд език. Твърде много западняци научаваха звученето на арабския език и винаги считаха, че на него се заговорничи. А мисията трябваше да е невидима, макар и пред очите на всички. За щастие оказа се лесно.

— Е, каква е мисията? — запита Шазиф Хади.

— Промишлено предприятие — отговори Ибрахим. — Засега това ти стига. А като идем на място, ще те инструктират напълно.

— Колко са? — запита Ахмед. Той беше най-младият в екипа, гладко избръснат и с добре поддържан мустак.

— Целта не е да има жертви — или поне не човешки жертви.

— А какво? — обади се високият и красив Фаад, родом от Кувейт.

— И затова ще научиш повече, като му дойде времето.

Ибрахим извади лист хартия от джоба си и го разгъна на масата пред тях. На него имаше отпечатана на принтер карта, коригирана с някакъв софтуер, за да се заличат имената върху нея.

— Проблемът е да се избере най-добрата входна точка — каза той. — Охраната е добра — отвътре и отвън. Ще ни трябват леки и достатъчно малки експлозиви, колкото за една раница. Охраната проверява района два пъти в денонощието и затова е съществено важно да се действа по разписание.

— Ако ми дадеш данните за експлозива, мога да подготвя план — каза Фаад, доволен, че онова, което е научил, ще се използва в защита на светата кауза на Аллах. Останалите го смятаха за прекалено горделив заради дипломата на инженер от университета в Кайро.

Ибрахим кимна.

— А полицията и разузнаването там? — запита Хади.

Ибрахим махна пренебрежително с ръка.

— Ще се справим.

Небрежният тон не издаваше мислите му. Той се страхуваше истински от следователите. Смяташе ги за зли джинове заради способността им да погледнат нещо и да извлекат от него информация сякаш с магия. Човек никога не знаеше какво знаят те и как могат да го свържат с другите неща. А основната му задача беше да не съществува. Никой не трябваше да знае името или лицето му. Пътуваше анонимно като пустинен вятър. Революционният съвет „Умаяд“ можеше да живее само докато оставаше скрит. Ибрахим пътуваше с многобройни чисти кредитни карти — за съжаление парите в брой вече не предлагаха никаква анонимност, защото полицаите се страхуваха от онези, които плащат в брой, и ги претърсваха старателно. Ибрахим имаше достатъчно паспорти в дома си, за да задоволи министерството на външните работи на всяка една страна, а всеки паспорт струваше много пари и се използваше само няколко пъти, преди да отиде в огъня. Ибрахим се чудеше дали и това е достатъчно. Нужен беше само един предател…