Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Маркус остана върху ворда, разчитайки на теглото, а не на силата си, като се държеше възможно най-близо до тялото му и не му позволяваше да се облегне на каквото и да е, за да не може да използва силата си докрай. После започна да блъска главата си с шлема в главата на ворда, нанасяйки удар след удар. След няколко такива удара собствените му уши звъннаха, но съпротивата на ворда отслабна.
Секунда по-късно острието на Демос изсъска покрай гърба на Маркус, а сноп червени искри полетяха около главата му и отскочиха от лицето на вордския рицар. Маркус се претърколи настрани възможно най-бързо и вдигна глава, за да види как Демос обезглавява рицаря. В лявата си ръка държеше гладиуса на Маркус и го протегна с дръжката напред. Маркус прие меча с кимване и се огледа, сърцето му блъскаше силно.
Екипажът се беше изправил срещу врага. Очевидно Демос не ги беше подбирал само поради уменията им на моряци. Въпреки че се биеха в групи от по двама, трима и четирима, те се подпомагаха с тактическата дисциплина на елитни легионери. Няколко вордски рицари вече лежаха мъртви на палубата, повечето от тях — разчленени. Докато Маркус наблюдаваше, сивокос моряк хвърли риболовна мрежа над кацащ вордски рицар и крилата му се оплетоха в нея. След това той повали ворда, докато други двама членове на екипажа започнаха да насичат съществото с брадви.
Малко по-нататък едрият боцман, застанал с гръб към главната мачта, отчаяно се биеше срещу трима вордски рицари, късият му нож ги караше да се държат на разстояние, но не им причиняваше вреда. Маркус побутна с лакът застаналият зад него Демос и кимна към боцмана. Демос измърмори нещо под нос и отново вдигна лявата си ръка. Главната мачта изскърца и се огъна, а двете й най-долни реи се извиха надолу като пръсти на гигантска ръка, сграбчиха двама вордски рицари и ги смачкаха, пръскайки отвратителни течности. Третият ворд отскочи назад и започна да разгръща крилата си, но боцманът не даде време на съществото да избяга. Той замахна с острието си и почти разполови вордския рицар с един-единствен удар отдолу нагоре. После ритна смаяния и умиращ ворд през борда, погледна Демос и докосна ръба на въображаема шапка.
— Жалко, че на път за вкъщи свърши уискито — хладнокръвно коментира Демос. — Той се бие по-добре, когато е пиян.
Продължаващата буря беше вдигнала плътна завеса от ледени кристали и Маркус не успяваше да види предната част на кораба. Все повече и повече ворди продължаваха да кацат, поединично и по двойки, и всички в полезрението му бързаха да ги убият възможно най-бързо, опитвайки се да запазят численото превъзходство на алеранците. Друг ворд се приземи от страната на пристанището и Демос се плъзна напред, за да го убие, преди останалите да успеят да се присъединят към него.
Маркус се озова пред враг от десния борд, но реагира твърде бавно, за да го изхвърли от кораба, и се наложи да се бие просто за да остане жив. Мечът му срещаше косите на вордския рицар, отблъсквайки удар след удар, а опитът му да компенсира силата и безразсъдната агресия на създанието едва му позволяваше да стои далеч от критичното разстояние, от което врагът би го нарязал на парчета.
Но той знаеше, че не може да продължи така още дълго. Неговият враг беше едновременно по-силен и по-бърз от него и само след секунди щеше да е неспособен да предотврати смъртоносна вордска атака. За момента страхът му даваше сила, но ако нещо не се промени в следващите няколко секунди, той щеше да е един мъртвец.
Ръката на Маркус намери перилото на кораба зад гърба му и той отстъпи на няколко крачки по него, последван от ворда. Отворената му длан попадна на заоблена повърхност и той издърпа тежкия дървен щифт, задържащ въжето в процепа му, след което го хвърли в лицето на вордския рицар.
Сърповидните остриета на ворда се завъртяха, за да блокират летящия обект твърде късно, и той удари съществото между очите. Вордът залитна и преди да успее да се съвземе, Маркус го атакува, изхвърли го от задната палуба и падна от шест фута върху основната палуба, като с цялата тежест на бронята си се стовари върху ворда. Чу се силен пукащ звук и кръвта на ворда плисна в отвратителна експлозия. Вордският рицар се сгърчи под Маркус като спукан кожен мях.