Двор от крила и разруха

— Успокой се — казах му с тих, но не и лишен от твърдост глас.

Очите му проблеснаха като океан, ударен от светкавица. Той обаче вдиша дълбоко, издиша през нос и раменете му се поотпуснаха — макар и едва забележимо.

— Видя ли го? Онова нещо в ямата?

— Представих си го достатъчно добре, че да затворя очи — отвърна той. — Отворих ги чак когато се оттегли от телата им.

Кожата на Касиан бе придобила пепеляв цвят. Той го беше видял. Видял го беше отново. Въпреки това си замълча.

— Да, кралят преодоля защитите ни — обърнах се пак към Рис. — Да, случиха се лоши неща. Но поне никой не пострада. А и научихме важна информация от Гарваните.

Съзнавах колко безразсъдно бе постъпил Рис, като ги е убил. При други обстоятелства щеше да ги предаде на Азриел за разпит. Ала този път беше взел онова, което му е трябвало — бързо, брутално, след което ги беше довършил. Към Атора бе подходил по-сдържано…

— Вече знаем защо Котелът не функционира с пълна мощ — продължих. — Наясно сме, че за краля Неста е от по-голяма важност, отколкото съм аз.

Рис се замисли.

— Хиберн разкри отчасти плана си, довеждайки ги тук. Явно не е толкова уверен в победата си, щом поема подобни рискове.

Неста изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне. Касиан напълни безмълвно чашата й.

— Но как? — попитах Рис. — Как разбра, че сме в беда?

— От Клото — обясни ми той. — В библиотеката има една магическа камбана. Тя изпрати сигнал по нея и той достигна до всички ни. Касиан се отзова пръв.

Чудех се какво ли се бе разиграло в самото начало, когато беше намерил сестра ми.

Сякаш прочел мислите ми, Рис ми изпрати една картина по връзката, несъмнено предоставена му от самия Касиан.

Паника и гняв. Единствено това съществуваше в света му, когато полетя към сърцето на ямата, устремен към древния мрак, който някога го бе разтърсил до мозъка на костите му.

Неста беше там долу — и Фейра.

Първо съзря Неста да излиза вцепенена от тъмнината. И мирисът на страха й превърна яростта му в нещо толкова пронизващо, че вече трудно мислеше, трудно дишаше…

Зървайки го, тя издаде тъничък, животински звук — като ранена кошута. И той се приземи така тежко, че коленете му изхрущяха.

Без да й каже и дума, Неста, мръсна и раздърпана, се спусна с протегнати ръце към него. Той протегна своите, неудържим в устрема си към нея…

Тя обаче вкопчи пръсти направо в кожените му дрехи.

— Фейра — пророни сипкаво и посочи зад себе си с една ръка, докато с другата го тресеше силно. Толкова необуздана мощ се криеше в слабото й, красиво тяло. — Хиберн.

Друго не му бе нужно да чува. Извади меча си, а в следващия момент Рис вече летеше към тях, могъщ като изригващ вулкан. Касиан се стрелна към мрака, към писъците…