Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Прокарах пръст по спретнатата редица от книги.
— Защото не вярвах, че ще се съгласиш.
Неста се вдърви, сякаш я бях цапардосала, а в очите й разцъфна скреж. Извади една книга от близкия рафт.
— Амрен каза, че Рисанд те е научил да четеш.
Бузите ми пламнаха.
— Така е. — И точно там, дълбоко под света, заобиколена единствено от мрак, най-сетне попитах: — Защо отблъскваш всички останали, освен Илейн?
Защо винаги си отблъсквала мен?
В очите й замъждука нещо. Тя преглътна. Затвори клепачи за миг и вдиша рязко.
— Защото…
Думите й секнаха.
Усетих го в мига, в който и тя го долови.
Вълната, трепета… Сякаш… сякаш някаква част от света се размести, сякаш някой дръпна фалшива струна.
Обърнахме се към осветената пътека зад нас, после и към непрогледната й част, ширнала се напред.
Кълбата с елфическа светлина по тавана замъждукаха и започнаха да угасват. Едно по едно.
Като че мракът ни връхлиташе кълбо по кълбо.
Въоръжена бях само с илирианския си нож.
— Какво е това? — пророни Неста.
— Бягай! — успях да изрека.
Не й дадох възможност да се съпротивлява, направо я сграбчих за лакътя и хукнах напред. Елфическите светлини оживяваха, докато тичахме покрай тях. Ала мракът по петите ни ги поглъщаше главоломно.
Сестра ми беше толкова бавна с роклята си, с недобре тренираното си тяло…
Рис.
Нищо.
Щом заклинанията около Затвора бяха достатъчно силни, че да заглушат връзката ни… Може би същото важеше и тук.
Насреща ни се изпречи стена — с наклонен коридор пред нея. Наляво — изкачване, надясно — спускане…
Отгоре пъплеше тъмнина. Но мастиленият сумрак, водещ още по-надълбоко… изглеждаше свеж и приветлив.
Свърнах надясно.
— Побързай! — подканих сестра си.
Ако поведяхме преследвачите си надолу, вероятно отново щяхме да попаднем при ямата. После можех да ни ответрея…
Можех да ни ответрея и още сега…
Посегнах към ръката на Неста.
В този миг мракът зад нас се стопи и от него излязоха двама Върховни елфи.
Един тъмнокос и един светъл. Сивите им жакети бяха избродирани с костенобяла нишка.
Познавах гербовете, разположени отдясно на раменете им. Познавах мъртвешките им очи.
Хиберн. Хиберн беше тук…
Не съумях да отскоча достатъчно бързо, когато единият издиша струя въздух към нас.
Щом синият прашец от гибелф хвръкна към очите ми, устата ми… магията ми угасна.
Възклицанието на Неста ми подсказа, че и тя бе усетила подобно нещо.
Като залитнах назад, плюейки отровата, докато очите ми сълзяха, за да я прогонят, осъзнах, че двамата хибернци са впили погледи в сестра ми. Стиснах ръката й и опитах да ни ответрея. Напразно.
Една закачулена жрица се беше свлякла на земята зад тях.
— Толкова лесно проникваме в съзнанията им, след като господарят ни пусна през заклинанията — обади се тъмнокосият елф. — Просто ги убеждаваме, че сме учени. Имахме планове да дойдем за теб… ала май ти ни намери първа.
Всичките му думи бяха насочени към сестра ми. Лицето на Неста беше пребледняло, макар че в очите й не прозираше нито капка страх.
— Кои сте вие?
Белокосият се усмихна широко, докато скъсяваха разстоянието помежду ни.
— Ние сме Гарваните на краля. Летящите му очи и нокти. Идваме тук, за да те върнем при нас.
Кралят беше господарят им. Значи и той… Свещена Майко!
И кралят ли беше тук, във Веларис?
Рис. — Заблъсках с въображаема ръка по връзката. Отново и отново. — Рис.
Нищо.
Дишането на Неста се учестяваше. От хълбоците и на двамата висяха по два меча. Имаха широки плещи, а ръцете им бяха толкова едри, че несъмнено изпълваха изящните им дрехи със стоманени мускули.
— Няма да я водите никъде! — отсякох, стисвайки ножа си в длан.
Как беше успял кралят, как беше проникнал тук незабелязано, разбивайки предпазните ни заклинания? И ако беше във Веларис… Опитах да потисна ужаса си. Но какво ли търсеше отвъд стените на библиотеката, така потайно, скришом…
— Ти си неочаквана плячка — обърна се към мен чернокосият. — Но сестра ти… — Усмивката му разкри всичките му възбели зъби. — Ти взе нещо от Котела, момиче. Кралят си го иска обратно.
Ето защо Котелът не можеше да разбие стената. Не защото силите му бяха изцедени.
А защото Неста бе откраднала от него твърде много.
Глава 31
Премислих вариантите си.
Съмнявах се Гарваните на краля да са толкова глупави, че да си говорят с мен, докато силите ми се възвърнат. Пък и ако кралят наистина беше пристигнал… Трябваше да предупредя всички. Незабавно.