Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Компания. Изпрати ми компания.
Отворих уста и преди да съм размислила, вметнах:
— Искаш… искаш да изядеш някого ли?
От смеха му кожата ми настръхна.
Искам да ми разказва за живота.
Въздухът пред мен някак се измени — хибернските Гарвани ме бяха открили.
— Ето къде си била! — изсъска злобно единият.
— Договорихме се тогава — промълвих.
Кожата на лявата ми ръка изтръпна. А нещото зад мен… можех да се закълна, че усещам усмивката му.
Да ги убия ли?
— М-моля те.
Пред мен се разпръсна ярко сияние и аз примигнах срещу ослепителното кълбо елфическа светлина.
Първо съзрях двамата Гарвани с кълбото светлина над раменете им — за да им помогне да разбулят скривалището ми.
Погледите им се приковаха в мен. После се вдигнаха над рамото ми. Над главата ми.
Абсолютен, безусловен ужас превзе лицата им. Ужас от нещото зад мен.
Затвори очи, измърка то в ухото ми.
Подчиних се разтреперана.
А сетне се чуха писъци.
Оглушителни, умолителни писъци. Трошене на кости, плискане на кръв, съдиране на дрехи и пищене, пищене, пищене…
Стиснах клепачи толкова силно, че ме заболяха. Толкова силно, че се разтресох.
В следващия миг нечии топли, груби ръце ме сграбчиха и ме повлякоха нанякъде, а гласът на Касиан заповяда в ухото ми:
— Не гледай! Не гледай!
Не погледнах. Позволих му да ме отведе. И почувствах, че Рис пристига. Долових как каца на дъното на ямата с такава мощ, че цялата планина се разклати.
Чак тогава отворих очи. И видях как препуска към нас с безумна ярост, излъчвайки талази от нощен мрак…
— Изведи ги оттук!
Заповед към Касиан.
Писъците продължаваха да извират зад гърбовете ни.
Спуснах се към Рис, но него вече го нямаше, изчезнал зад параван от тъмнина.
За да не ми позволи да зърна в какво се впуска.
Защото знаеше, че ще погледна.
Писъците секнаха.
Сред ужасяващата тишина Касиан ме затегли навън към смътно осветения център на ямата. Неста ме гледаше оттам с изцъклени очи, прегърнала тялото си от страх.
Касиан само й протегна ръка. И сякаш в транс, тя просто отиде до него. Той ни обгърна здраво и Сифоните му сякаш лумнаха, озарявайки мрака с кървавочервената си светлина.
След това се изстреля нагоре.
А под нас пак отекнаха писъци.
Глава 32
Касиан ни връчи по чаша бренди. Голяма чаша бренди.
Седнала в креслото в семейната библиотека, намираща се високо над другата, Неста пресуши своята наведнъж.
Аз се настаних в креслото срещу нейното, отпих глътка, потреперих от острия вкус и понечих да оставя чашата на ниската масичка помежду ни.
— Изпий го! — нареди Касиан.
Гневът му не беше насочен към мен.
Не — беше заради нещото под нас. Заради случилото се.
— Ранена ли си? — попита ме той с отсечени, свирепи думи.
Поклатих глава.
Не попита същото Неста… но явно защото я беше намерил първа. И вече се беше уверил, че е добре.
— Кралят… градът… — подхванах.
— Няма следа от него.
По челюстта му потрепна мускул.
Поседяхме мълчаливо. Докато Рис не се появи между отворените врати, преследван от сенки.
Ръцете му бяха покрити с кръв — но само те.
Толкова много кръв, рубиненоярка под утринното слънце.
Сякаш ги беше разкъсал с голи ръце.
Очите му бяха напълно вледенени от ярост.
Ала се сведоха към лявата ми ръка, към навития й, мръсен ръкав…
Около предмишницата ми, подобно на тъничка гривна от черно желязо, се виеше нова татуировка.
„В двора ми е традиция сключените сделки да се отпечатват върху плътта“, беше ми казал Рис веднъж В недрата на Планината.
— Какво му даде?
Не бях чувала тази интонация в гласа му от посещението ни в Двора на Кошмарите.
— Каза… каза, че искало компания. Някой, който да му разказва за живота. Съгласих се.
— Да не му предложи себе си?!
— Не. — Тонът му, замръзналото му лице ме накараха да пресуша брендито. — Каза някой. И не поясни кога. — Стрелнах свъсено плътната черна ивица, дебела колкото пръста ми и прекъсната само от две тънки пролуки до външната страна на ръката ми. Исках да стана, да отида при него, да хвана окървавените му ръце. Но коленете ми още трепереха толкова силно, че не можех да помръдна. — Мъртви ли са Гарваните на краля?
— Като пристигнах, бяха на косъм от смъртта. От съзнанията им обаче се бе съхранило достатъчно, че да надникна вътре. След това ги довърших.
Каменният поглед на Касиан прескачаше между окървавените ръце на Рис и ледените му очи.