Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Вперих поглед в тънката струйка светлина — нависоко и надалеч.
— Бягай към светлината — пророних на Неста. — Аз ще ги задържа.
— Не.
— Не се прави на героиня, ако това си намислила — изграчи един от Гарваните зад гърба ни. — Така или иначе ще ви заловим и двете.
Нямахме време, обитателят на ямата щеше да ни открие всеки момент. Нямахме време…
— Бягай — промълвих. — Моля те!
Тя се поколеба.
— Умолявам те… — повторих с пресекващ глас.
Неста стисна ръката ми веднъж.
И за част от секундата се стрелна настрани към центъра на ямата. Към светлината високо над нас.
— Какво… — озъби се единият Гарван, но аз вече атакувах.
Всяка кост на тялото ми изрева от болка, когато се блъснах в един от библиотечните шкафове. И отново. И отново.
Докато не се прекатури върху съседния. А той — върху онзи до него. Той пък — върху следващия.
Заприщвайки пътя към Неста.
И пътя ми за бягство. Чу се скърцане и трошене на дърво, по каменния под се посипаха книги.
А напред…
Заопипвах трескаво стената и хукнах към вътрешността на ямата, чувствайки магията си като суха пръст във вените си.
— Пак ще успеем да я заловим, не се безпокой — подхвърли равнодушно единият Гарван. — Нали не бива да разделяме сестричките.
Къде си къде си къде си
Не съзрях стената пред себе си.
Блъснах се челно в нея и зъбите ми почти изтракаха. Опипах я слепешком, търсейки края й, ъгъл…
Но тя просто продължаваше. Нямаше изход. Сякаш бях попаднала в задънена улица…
— Няма как да избягаш оттук, господарке — изграчи единият.
Стиснах зъби и пак се втурнах да търся, проверявайки силата, все още застинала в мен. Не смогвах да призова нито капчица от нея, която да освети пътя ми, да ми покаже къде съм…
Откъде мога да се измъкна…
Ужасът заключи костите ми. „Не. Не, не спирай, движи се…“
Протегнах ръце в отчаяна надежда да докопам някой рафт. Но кой би държал книги до дупка в земята…
Пуста чернота посрещна пръстите ми, промъквайки се между тях. Усуквайки се между тях.
Залитнах.
И този път докоснах кожа — твърда кожа. Започнах да опипвам коравите гърбове на книгите и с усилие сдържах стона си на облекчение. Като че бях сграбчила спасително въже в бурно море. Плъзнах длани напред по рафтовете и хукнах. Но редовете с книги свършиха твърде скоро. Направих още една крачка напред в нищото и се добрах до друг библиотечен шкаф, придвижвайки се наслуки край него. В този момент Гарваните изсъскаха гневно зад мен.
Звукът ми подсказа достатъчно.
Бяха ме изпуснали — макар и за миг.
Продължих бавно, долепяйки гърба си към поредния шкаф. Опитах да успокоя подивелите си дробове и дишането ми стана почти безшумно.
— Моля те — прошепнах едва доловимо в мрака. — Моля те, помогни ми.
Някъде в далечината силен трясък разтърси древния под.
— Велика господарке на Двора на Нощта — обади се напевно единият Гарван. — Каква клетка да ти предложи кралят ни?
Страхът щеше да ме убие, страхът щеше…
Тих глас прошушна в ухото ми:
Ти ли си Великата господарка?
Гласът беше едновременно млад и стар, ужасяващ и красив.
— Д-да — промълвих.
Не усещах телесна топлина, никакво физическо присъствие, но… го чувствах някъде зад себе си. Въпреки че бях с гръб към рафтовете, долавях как ме дебне отзад. Отвсякъде. Обгръщаше ме като с плащеница.
— Подушваме те — обади се другият Гарван. — О, как ще се разлюти другарят ти, като научи, че сме те отвлекли.
— Моля те — прошепнах на съществото, спотайващо се зад мен, над мен.
Как ще ми се отплатиш?
Опасен въпрос. „Никога не си прави уговорки“, беше ме предупредила Алис, преди да попадна В недрата на Планината. Да, но досегашните ми уговорки… в крайна сметка ни спасяваха. И една от тях ме събра с Рис.
— Какво искаш?
Един от Гарваните се ядоса.
— С кого приказва тя?
Камъкът и вятърът чуват всичко, казват всичко. Подшушнаха ми, че искаш да подчиниш Резбаря на волята си. Да сключиш сделка с него.
Дишах все по-трескаво, все по-учестено.
— И какво от това?
Познавах го някога… много отдавна. Още преди всички тези твари да плъзнат по земята.
Гарваните ме наближаваха, а единият изсъска опасно близо до мен.
— Какви ги бръщолеви тя?
— Да не би да знае някое заклинание като на господаря?
Пророних на гъстия мрак зад себе си:
— Каква е цената ти?
Стъпките на Гарваните проехтяха от толкова близо, че сигурно бяха на няколко крачки от мен.
— На кого говориш? — попита единият.