Двор от крила и разруха

Ала дори една минута можеше да се окаже решаваща.

Нямах избор. Никакъв.

Покрай нас елфическите лампи престанаха да просветват.

Дълбок, противен смях отекна зад гърбовете ни.

— Не е толкова лесно да бродиш в мрака, нали?

— Не спирай! — рекох задъхано на Неста, като тласнах и двете ни още по-надълбоко в тъмата.

Отнякъде долетя оглушително изскърцване. Като от остри нокти, дращещи по камък. Един от Гарваните попита с лъжовно ласкав глас:

— Знаете ли какво се случи с кралиците?

— Продължавай — прошепнах, подпирайки се на стената, за да не се отклоня от пътя.

Скоро, съвсем скоро щяхме да достигнем дъното и тогава… Тогава щяхме да се изправим лице в лице с изчадие, толкова ужасяващо, че дори Касиан отказваше да говори за него.

По-малкият от двата дявола… или по-големият.

— Най-младата, оная кучка с мършаво лице, влезе първа в Котела. Направо прегази другите, за да скочи в него, след като зърна какво стори с теб и сестра ти.

— Не спирай — повторих, когато Неста се препъна до мен. — Ако ме убият, бягай с всички сили.

Нямах нужда да обмислям решението си. Не ме плашеше. Нито за миг.

Камъкът пак изскриптя под два чифта остри нокти.

— Но Котелът… О, той знаеше, че нещо му е било отнето. Неодушевен предмет, но… някак узна. И се разяри. Затова, когато младата кралица влезе в него…

Гарваните се изкикотиха. Изкикотиха се, а пътеката под краката ни започна да се изравнява. Достигнали бяхме до дъното на библиотеката.

— Дари я с безсмъртие, да. Възкреси я като елф. Но заради посегателството срещу него… Котелът й отне онова, което кралицата тачеше най-много. Младостта. — Те се изкискаха наново. — Влезе млада жена… а излезе съсухрена старица.

Някъде от катакомбите на паметта ми проехтя гласът на Илейн: „Видях как млади ръце се сбръчкват от старост“.

— Сега другите кралици се страхуват да влязат в Котела. А най-младата… О, трябва да чуеш как говори, Неста Арчерън. Какво иска да ти причини, след като Хиберн постигне целта си…

„Два гарвана летят насам.“

Илейн бе знаела. Усетила ги беше. И бе пробвала да ни предупреди.

Наоколо имаше древни рафтове с книги, а ние се блъскахме в безброй твърди ръбове, носейки се в слепия си бяг. Но къде се криеше страшилището, къде…

Продължихме да препускаме все по-навътре в първичния мрак.

— Омръзна ни да ви преследваме — заяви единият Гарван. — Господарят чака да ви отведем при него.

Изсумтях достатъчно високо, че да ме чуят.

— Изненадана съм, че въобще е намерил сили да преодолее заклинанията. Май разчита на цял куп магически предмети да му вършат работата.

Другият изсъска и ноктите му изскърцаха още по-оглушително по камъка.

— Според теб чия книга със заклинания открадна Амаранта преди толкова много десетилетия? Кой предложи най-развлекателното наказание за Двора на Пролетта: маските? Днес пък изразходи една друга магия, с която разби защитните ви заклинания. За жалост, само веднъж може да се използва.