Двор от крила и разруха

— Ти си откраднала от Котела — казах на Неста, която сякаш се канеше да скочи между всички нас и Илейн. — Но дали пък Котелът не е дал нещо на Илейн?

Лицето на Неста пребледня.

— Какво?

Люсиен, също толкова втрещен, изглежда, възнамеряваше да повтори дрезгавия въпрос на Неста.

Азриел кимна.

— Знаела си — каза на Илейн. — Знаела си, че Котелът ще отнеме младостта на онази кралица.

Илейн замига и очите й постепенно се проясниха наново. Сякаш нашето прозрение… сякаш то я освобождаваше от мъглявото измерение, в което бе потънала.

— Шестата кралица е жива? — намеси се Азриел със спокоен, равен глас. Гласът на шпионски главатар, сразявал врагове и примамвал съюзници.

Илейн наклони глава настрани, заслушана в някакъв вътрешен глас.

— Да.

Люсиен просто се взираше, и взираше в сестра ми, все едно я виждаше за пръв път.

Завъртях лице към Рис.

Дали не би се съюзила с нас?

Не знам — отговори ми той. — Щом останалите са я проклели…

— За какво проклятие говорим? — попита другарят ми, преди да е довършил разговора си с мен.

Илейн бавно извърна лице към него. Отново примигна.

— Предали са я на… нещо мрачно, на… магьоснически господар… — Тя поклати глава. — Но все не успявам да го зърна. Да разбера какъв е. Притежава някаква кутия от оникс, по-ценна от всичко друго… освен от тях. Момичетата. Държи в плен и други момичета, почти същите като нея, само дето тя… Денем е с един облик, а нощем отново се превръща в човек.

— Птица с горящи пера — пророних.

— Огнена птица денем — рече умислено Рис, — жена нощем… Значи, този магьоснически господар я държи против волята й?

Илейн поклати глава.

— Не знам. Чувам я… чувам как вика. От гняв. От яростен гняв…

Тя потрепери.

Мор се приведе към нея.

— Знаеш ли защо другите кралици са я проклели, защо са я предали?

Илейн заби поглед в масата.

— Не. Не, всичко това е забулено в мъгли и сенки.

Рис въздъхна.

— А усещаш ли къде е?

— Има… езеро. Навътре… да, навътре в континента. Скътано сред планини и древни гори. — Тя преглътна. — Всичките ги държи край езерото.

— Други жени като нея ли?

— Да… и не. Техните пера са снежнобели. Те се носят по водата. Тя обаче лети в небето над нея, пламтяща от гняв.

— Какво знаем за шестата кралица? — обърна се Мор към Рис.

— Почти нищо — отговори Азриел вместо него. — Млада е. На двайсет и няколко години. Скития се намира до стената, на изток оттук. Това е най-малкото човешко кралство, но е богато откъм търговия и оръжия. А нея я наричат Васа, но досега никой не ми е докладвал пълното й име.

Рис се замисли.

— Явно е представлявала значителна заплаха за кралиците, щом са въстанали срещу нея. А като знаем плановете им…

— Ако намерим Васа — прекъснах го аз, — тя може да убеди човешките сили да се сражават на наша страна. И да ни подсигури съюзник на континента.