Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Поддържането на вакуума също няма да е лесна работа, а в случай на авария трябва да има механизъм налягането в тръбата да се изравни с атмосферното, за да се спасят пътниците. При такъв механизъм обаче има риск от изпускане. Възстановяването на налягането и на вакуума ще отнеме време. Вагоните също трябва да са под налягане, пътниците да се качат при атмосферно налягане, преди вагонът да влезе във вакуума през въздушен шлюз, а това крие опасност от повреди. Тези проблеми не са нерешими, но не забравяйте златното правило на иновациите – преодоляването им ще изисква проби и грешки, а не просто находчиво хрумване. Това може никак да не е евтино.
Да не забравяме и земята. Хиперлуп трябва да е или в тунел, който е скъп за прокопаване, или на подпори над земята. Тя обаче не е евтина, нито пък ще е лесно да се намери права отсечка над повърхността ѝ, която да не минава през къщи, над пътища и реки или между хълмове. (Питайте строителите на жп линии и пътища.) Така и не е ясно защо такъв проект ще излезе по-евтин от жп линия.
Стигаме и до енергията. Модерен влак на магнитна левитация като японския „Чуо Шинкансен“ използва повече, а не по-малко енергия от влак по релси. Ако такъв бъде пуснат по тръба с вакуум, ще спести енергия, но тук има уловка. Помпите за вакуума също изискват енергия, а понеже въздушното съпротивление няма да помага за намаляването на скоростта, спирането ще черпи още повече енергия. Мъск предвижда цялата енергия да идва от слънчеви панели, но и това е скъпо – въпреки поевтиняването на самите панели – заради цената на земята, инфраструктурата и поддръжката. За слънчевите ферми ще е нужна много земя, а и много батерии, за да се поддър-жа нощното разписание.
И на всичко отгоре капацитетът на линията ще е ограничен. За да превози 5000 пътници за час, хиперлуп ще трябва да пуска по тръбата по 180 вагона с по 28 души във всеки. Това означава всяка минута да потеглят по три. В най-добрия случай трябва да отидете рано на спирката и да чакате на дълга опашка, преди да потеглите с хиперлуп. От логистична гледна точка едно заето летище ще изглежда като детска игра пред толкова натоварена станция, особено ако различни вагони потеглят за различни дестинации. Засега не съм споменал мерките за сигурност, но ще са толкова строги, колкото и по летищата.
Целеустремените иноватори биха могли да разрешат някои от изброените проблеми, но няма никаква гаранция, че ще го направят така, че хиперлуп да пести пари и да е конкурентен на жп или самолетния превоз. Ако колите, влаковете и самолетите не съществуваха, тогава дори неефективна хиперлуп система би си струвала. Но тях ги има и затова хиперлуп трябва да се бори за място под слънцето с тези отдавна утвърдили се форми на транспорт. Трудно е да не заключим, че еуфорията около хиперлуп се дължи на убеждението ни, че иновациите могат да разрешат почти всякакви проблеми.
Провалът като необходимо условие за успеха: Amazon и Google
Ако светът приеме, че всички провали в иновациите се дължат на измама, или подходи твърде предпазливо, то иновацията ще бъде спряна още в зародиш, както се е случвало в много страни и компании. В крайна сметка основният метод на иновацията са пробите и грешките. А грешката е провал.
Да вземем като пример Милениъм Бридж в Лондон – пешеходен висящ мост над Темза, открит с гръмки фанфари. Той е с тесен профил като острие и беше приветстван като прекрасно допълнение към крайречния пейзаж на Лондон. Над 90 000 души преминаха по него през първия ден на 10 юни 2000 г. и почти веднага се появиха проблеми. Когато по моста започнаха да преминават много хора, той започна да се люлее, отначало съвсем леко, настрани. После обаче люлеенето се засили. Мостът беше затворен в деня на откриването, а после отново го пуснаха с ограничение за броя на хората, но проблемът пак се появи. Два дни по-късно „люлеещият се мост“, както стана известен, беше затворен за година и половина, а работата по стабилизирането му струваше 5 милиона паунда. Оказа се, че дори и съвсем слабата склонност към странично залюляване се подсилва от инстинктивната реакция на хората към него: колкото повече мостът се люлеел, толкова повече хора се местели така, че само усилвали ефекта. Били поставени трийсет и седем амортисьори, мостът отново отвори врати и днес е обичайна част от инфраструктурата на Лондон.