Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Амазон“ е хубав пример за провал по пътя към успеха, както често гордо изтъква Джеф Безос. „Нашият успех в „Амазон“ е функция от това колко много експерименти правим за година, за месец, за седмица, за година. Ако сгрешиш, може малко да те заболи, но ако се забавиш, ще загинеш. Ако успееш да увеличиш броя на експериментите от сто на хиляда, ще увеличиш драстично и получените иновации.“
Безос находчиво забелязал, че книгите са добър кандидат за онлайн търговия на дребно, справил се с предизвикателството на големите книжарници, които се опитали да го задушат на онлайн пазара, и през 1997 г. пуснал акции за публично предлагане. След това Безос се заел да оглави технологична компания с парче във всяка интернет торта и бързо да я развие. „Амазон“ събрал над 2 милиарда долара в дотком бума между 1998 г. и 2000 г. и похарчил повечето от тях за придобиване на дотком стартъпи. Купил сайта за продажби Exchange.com, сайта за социална мрежа PlanetAll, компанията за събиране на данни „Алекса Интернет“, филмовата база данни IMBD.com, британската фирма за продажба на книги „Буук Пейджис“ и немската онлайн книжарница „Телебух“. Както пише Брад Стоун в книгата си „Магазин за всичко“ (The Everything Store), „Амазон“ вложил и рисков капитал в други стартъпи: Drugstore.com, Pets.com, Gear.com, Wineshopper.com, Greenlight.com, Home-grocer.com и Kozmo.com. Почти всички те обаче се провалили в последвалия удар.
През 1999 г. „Амазон“ отписал 39 милиона долара в непродадена стока след неудачна сделка с играчки. После Безос създал „Амазон Окшънс“, но тя не се справила с конкуренцията на „иБей“. Главният оперативен директор Джо Гали подал оставка, цените на акциите паднали, а в компанията се настанило безпокойство. Стоун описва настроението: „В зората на новото хилядолетие „Амазон“ бил на ръба на пропастта. През 2000 г. компанията била на път да загуби повече от един милиард долара“. Рави Суриа, борсов анализатор в „Леман Брадърс“, обвинил „Амазон“ в „прекомерно голямо неспособност“ и предрекъл, че фирмата ще остане без пари в брой до година. Цената на акциите продължила да пада и през 2001 г. компанията освободила 15 процента от служителите си. Ако „Амазон“ се беше провалила в онзи момент или малко по-късно – „иБей“ струвал три пъти повече дори и през 2005 г., – това щяло да бъде предупредителен знак за надменност и възмездие.
Но онова, което Субриа тълкувал като „неспособност“, било апетит за експериментиране и толерантност към провала. Сред объркалите се инициативи все се намирали някои, които се получавали. Отново и отново Безос повеждал борба с колегите си в „Амазон“ за идея, която според тях била за боклука. Едната била да се спрат парите за реклама. Другата била пускането на „Маркетплейс“, където продавачи като трета страна можели да се конкурират със самия „Амазон“. „Както обикновено положението беше Джеф срещу целия свят“, описва един негов колега. Управленският стил на Безос бил специален, той се надявал да избегне улегналото самодоволство на мениджърите от средно ниво, което задушавало иновацията в големите фирми, включително и в „Майкрософт“. Оттук и склонността му да наема хора в малки предприемачески екипи „двойна пица“ (идеята е, че хората в екипа трябва да са толкова, че да се нахранят с двойна пица – бел. прев.) и често да ги изправя в конкуренция едни срещу други. Безос има алергия към многолюдните срещи и презентациите на „Пауърпойнт“, но разчита на политиката на обратното вето, при която всяка идея трябва да бъде прокарвана от мениджърите нагоре, дори и само един от тях да смята, че си струва, а всички останали да са категорични, че е за боклука. Всичко това насърчава иновацията и допуска неуспех, но той преминава сравнително безболезнено. Именно този тип Дарвинов процес изведе „Амазон“ до откриването на още по-голям бизнес от продажбите на дребно, по-точно осигуряване на „облачни сървъри“ чрез „Амазон Уеб Сървисиз“. В „Гугъл“ и „Майкрософт“ забелязали със закъснение какво правят в „Амазон“ и доколко това позволява успешното задействане на стартъпи. Безос също като Едисон през XIX в. разбирал, че трансформативната променяща иновация не се състои в това да направиш нова играчка, а да създадеш нов бизнес около нуждите и желанията на реалните потребители. Достигането до този Свещен Граал изисква множество честни провали.
В „Гугъл“ също толерират и дори насърчават провала. Отделът „Х“ беше основан през 2009 г. със задача да изнамери нови възможности за голям бизнес. Повечето се провалили. Най-прочутата и най-скъпа грешна преценка на „Х“ е разработването на „Гугъл Глас“, миниатюрен екран и камера с гласово активиране, прикрепени към очила. „Гугъл“ пусна продукта през април 2013 г. за пионери „Глас Експлорърс“, а година по-късно и като публичен продукт на цена от 1500 долара. Само седем месеца по-късно компанията спря продажбите му с обещанието да ги възобнови след две години, но така и не го направи. Какво се обърка? Цената разколеба клиентите, имаше опасения за рискове за здравето и за личната сигурност, а и липсваха някакви значителни ползи. Това е иновация заради самата иновация, заключиха потребителите, не добавя нищо към живота им, поне не и за 1500 долара.