Кратка история на иновациите

Но онова, което Субриа тълкувал като „неспособност“, било апетит за експериментиране и толерантност към провала. Сред объркалите се инициативи все се намирали някои, които се получавали. Отново и отново Безос повеждал борба с колегите си в „Амазон“ за идея, която според тях била за боклука. Едната била да се спрат парите за реклама. Другата била пускането на „Маркетплейс“, където продавачи като трета страна можели да се конкурират със самия „Амазон“. „Както обикновено положението беше Джеф срещу целия свят“, описва един негов колега. Управленският стил на Безос бил специален, той се надявал да избегне улегналото самодоволство на мениджърите от средно ниво, което задушавало иновацията в големите фирми, включително и в „Майкрософт“. Оттук и склонността му да наема хора в малки предприемачески екипи „двойна пица“ (идеята е, че хората в екипа трябва да са толкова, че да се нахранят с двойна пица – бел. прев.) и често да ги изправя в конкуренция едни срещу други. Безос има алергия към многолюдните срещи и презентациите на „Пауърпойнт“, но разчита на политиката на обратното вето, при която всяка идея трябва да бъде прокарвана от мениджърите нагоре, дори и само един от тях да смята, че си струва, а всички останали да са категорични, че е за боклука. Всичко това насърчава иновацията и допуска неуспех, но той преминава сравнително безболезнено. Именно този тип Дарвинов процес изведе „Амазон“ до откриването на още по-голям бизнес от продажбите на дребно, по-точно осигуряване на „облачни сървъри“ чрез „Амазон Уеб Сървисиз“. В „Гугъл“ и „Майкрософт“ забелязали със закъснение какво правят в „Амазон“ и доколко това позволява успешното задействане на стартъпи. Безос също като Едисон през XIX в. разбирал, че трансформативната променяща иновация не се състои в това да направиш нова играчка, а да създадеш нов бизнес около нуждите и желанията на реалните потребители. Достигането до този Свещен Граал изисква множество честни провали.

В „Гугъл“ също толерират и дори насърчават провала. Отделът „Х“ беше основан през 2009 г. със задача да изнамери нови възможности за голям бизнес. Повечето се провалили. Най-прочутата и най-скъпа грешна преценка на „Х“ е разработването на „Гугъл Глас“, миниатюрен екран и камера с гласово активиране, прикрепени към очила. „Гугъл“ пусна продукта през април 2013 г. за пионери „Глас Експлорърс“, а година по-късно и като публичен продукт на цена от 1500 долара. Само седем месеца по-късно компанията спря продажбите му с обещанието да ги възобнови след две години, но така и не го направи. Какво се обърка? Цената разколеба клиентите, имаше опасения за рискове за здравето и за личната сигурност, а и липсваха някакви значителни ползи. Това е иновация заради самата иновация, заключиха потребителите, не добавя нищо към живота им, поне не и за 1500 долара.