В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Сам Хокинс приближи ухилен и смигна на Олд Файерхенд с малките си очички.
— Сега навярно сме готови?
— Да.
— Нищо ли повече няма да разпоредиш, мастър Огнена ръка?
— Не.
— Ама искаш да примамиш нехранимайковците в двора?
— Естествено.
— Те ще се пазят да влязат. Сторят ли го, ще бъдат, достойни да ги избеси човек с краката нагоре, хи-хи-хи-хи!
— Защо?
— Е, кой ще им отвори всъщност?
— Аз.
— Zounds! Нека ме изядат барабар с моята добра, стара Мери — въпреки че тя заслужава някоя по-благородна смърт, ако чаровният ти вид подмами вътре макар и само един мохав. Хи-хи-хи-хи!
— Във входния тунел има една ниша, в която ще се вмъкна веднага след отварянето, за да ги пропусна да минат. После ще се озова зад тях и ще прикривам изхода, докато вие ги връхлетите.
— Не става, мастър! Ще ти предложа друг план. Портиерка е дъртата, тя е пленена, ама пък не може ли вместо нея да отвори момичето, Анита?
— Едва ли. Ролан нали очаква, че вече е затворена и работи в рудника.
— Би могла да приведе някакъв претекст.
— Чак толкова неправ наистина не си. Ще поговоря с Анита, дали ще пожелае да бъде първата, която Ролан ще съгледа.
Анита започна да трепери, когато Олд Файерхенд изрази желанието си. Но скоро преодоля слабостта си и накрая дори самата измисли оправданието, което щеше да й е необходимо при отварянето на вратата.
Настъпиха няколко минути на изпълнена с очакване тишина. После отвън се чу конски тропот. Някой задумка по портата. Анита беше станала восъчнобледа, ала храбро отиде да отвори.
Отвън стояха Ролан, Лефлър, Уолкър и трийсетимата индианци.
При появата на Анита Ролан смръщи чело.
— Ти? Ти тук? И защо не отваря Бела?
— Тя падна и не може да върви.
— Кога беше това?
— Няколко дни след вашето заминаване.
Беше хитро измислено, така присъствието на Анита се обясняваше най-просто. Щом старицата лежеше болна, то Хуанито не можеше да затвори момичето. То трябваше да застъпи на мястото на болната.
— Добре — рече Ролан кисело. — Можеш да си вървиш! Аз самият ще заключа… Влизайте!… А-а, я почакай още малко, Анита! Някой да е идвал насам?
— Не.
— Днес също? Някой си там Бил Нютън?
— Не.
— Значи тепърва ще дойде. И ще има да се чуди!
Анита се оттегли с подкосени колене.
Мохавите слязоха от конете и ги оставиха временно пред вратата под надзора на един пост. Ролан остана последен, заключи вратата и прибра ключа в джоба. Нареди на червенокожите да се разположат сега-засега в двора, след което отведе Уолкър и Лефлър в така наречената «зала».
— Само миг търпение! Трябва най-напред да си кажа няколко думи с Бела и Хуанито. Връщам се веднага.
Както бе предвидил Олд Файерхенд, Ролан се отправи първо към своята стая. Ловецът чакаше вътре с Винету — единият отдясно, другият отляво на вратата.
Едва Ролан я бе затворил и ръцете на Олд Файерхенд се сключиха така здраво около врата му, че не бе в състояние да издаде и звук. Борейки се за глътка въздух, той разтвори широко уста. Апачът тутакси тикна един парцал между зъбите му и омота с въжета краката и ръцете.
Всичко беше уредено за миг, без ни най-малък шум. Ролан се намираше като в сън и вторачи малоумен поглед в двамата мъже.
— Добре дошъл в собствения си дом, Сонатака! — поздрави Олд Файерхенд. — Ние, както виждаш, сме тук. Надявам се да се погодиш добре с нас. Противното само би ти навредило. На първо време искаме да понадникнем какво имаш в пояса и по джобовете си.
В пояса се намираха само оръжията. В джобовете Ролан имаше пари и два ключа — главния и малкото ключе за белезниците и прангите, каквито бе притежавал и Хуанито. Олд Файерхенд ги прибра.
По време на претърсването Ролан направи отчаян опит да разкъса въжетата.
— Спокойствие, само спокойствие, сеньор! — успокои радушно Олд Файерхенд. — Щади си силите! Ще имаш крещяща нужда от тях, защото ние сме хора любопитни и желаем да узнаем от теб някои и други неща.
През това време Лефлър и Уолкър бяха подпрели пушките си в ъгъла до вратата на «залата» и се разположиха удобно.
В един момент се почука.
— Влез! — викна Уолкър учуден.
Влезе Сам Хокинс, последван от Дик Стоун и Уил Паркър — двамата дългучи. При вида на тези трима мъже Уолкър и Лефлър скочиха втрещени от местата си. Сам се поклони вежливо.
— Прощавайте, мешърс, за безпокойството! Останете си, моля, по местата! Ние чухме, че са пристигнали нови приятели на сеньор Ролан, и тъй като сме негови гости, рекохме да ви поздравим.