В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Намиращите се при апача бели се бяха отделили от червенокожите и препускаха в галоп напред, а вождовете бяха останали при хората си.
Сър Дейвид беше един от първите.
— Ах, мастър Огнена ръка! — извика той. — Вие тук! Добър знак. Идвахме да ви спасим. Yes.
— Благодаря сър! Не беше така спешно.
— Толкова по-добре. Вие не сте сам? Кой всъщност е тоя тип?
— Поразгледайте го малко!
Дейвид Линдсей приближи коня до Бил Нютън. Двамата се познаха на мига. Англичанинът зяпна широко уста и не обели нито дума.
— Е, езика ли си изгубихте? Ще ми е жал! — засмя се Олд Файерхенд.
— By Jove! Възможно ли е, мастър Огнена ръка? Или може би се лъжа?
— Защо?
— Това не е ли дервишът?
— Да.
— Ла илаха, илла ’ллах! Вездесъщи Аллах! О, главни мерзавецо! Well, хубаво, че те имаме! Indeed. Ще си разчистим сметките с теб. Yes.
— Оставете го сега! — рече Олд Файерхенд. — Ето че индианците идват. Сложете го на коня и го вържете здраво! Но добре го пазете!
— Уил и аз ще се погрижим за тая работа! — ухили се Дик Стоун.
Двамата взеха на ръце някогашния дервиш, вдигнаха го на коня и вързаха краката му под корема на животното. После кавалкадата потегли. Дик и Уил яздеха отдясно и отляво на пленника, който нито веднъж не вдигна очи да погледне някой от мъжете.
Сега той знаеше, че не бива да мисли повече за спасение. Апачите и марикопите далеч превъзхождаха мохавите, а знаеха и намеренията им. И даже онези да победяха, Бил би паднал в ръцете им, а после… го чакаше съдба, по-лоша от която не би могъл да си представи.
Ездата продължи с неотслабваща бързина. Олд Файерхенд се бе наел с водачеството и яздеше начело с Винету и другите, които проявяваха любопитство към последните му преживелици и настояваха да разкаже какво е извършил и научил в Долината на смъртта.
Измина голяма част от следобеда, преди да стигнат в близост до долината.
— Дали враговете вече не са тук? — рече Олд Файерхенд.
— Безпокоиш ли се? — попита Сам.
— Да се безпокоя? С четиристотин храбри бойци срещу трийсетима неприятеля?
— Ето на!
— Що се отнася до моята персона и всички вас, не храня никакви опасения. Но Адлерхорст е единствения боеспособен мъж в къщата на Ролан. Ако мохавите са вече тук, лесно би могло да се случи нещо, което да сложи кръст на сметките ни.
— Не ми се вярва да са яздили по-бързо от нас. Разбира се, за следи няма защо изобщо да се оглеждаме. Земята се състои от гола, гладка скала, по която не остава никаква диря, ако не се лъжа. Да пуснем в ход шпорите!
Те се насочиха в галоп към източния вход и навлязоха в долината. Скоро постройката се появи и Олд Файерхенд и придружителите му спряха после пред портата.
Тя се отвори почти едновременно с чукането му. Показа се Херман фон Адлерхорст.
— Слава Богу! — извика той.
— Слава Богу! — отдъхна облекчено и Олд Файерхенд. Беше си имал тежки грижи, макар да не го бе проявил.
Погледът на Херман плъзна по внушителния отряд на апачите и спря прикован върху Бил Нютън. Траперът му обясни с няколко думи как беше заловил този мъж.
— В къщата как стоят нещата? — попита после.
— Всичко е наред. Няма ни най-малък повод за безпокойство. Бедните дяволи здравата ядат и пият и вече видимо се възстановяват.
— Някой да се е мяркал насам?
— Никой.
— Да влизаме, което значи — бледоликите и вождовете. Трябва да се посъветваме. Червените войни засега остават тук. Но нека неколцина от тях — които имат най-бързите коне, се върнат на едно порядъчно разстояние извън долината, за да ни доложат за пристигането на враговете. Нашите коне също ще оставим пред къщата.
Слязоха и закрачиха през тесния вход към двора. Там стоеше Бързия вятър — синът на Силната ръка, който беше затворен в живачната мина. Олд Файерхенд бе трябвало да поздрави бащата от сина, ала той го бе пропуснал. Искаше му се да стане свидетел на тази толкова неочаквана среща между двамата червенокожи, защото индианецът никога не позволява външен човек да разгадае чувствата му. Силната ръка беше смятал Бързия вятър за мъртъв, тук той щеше да види сина си жив. Как ли щеше да се държи?
Той пристъпи в двора малко след Олд Файерхенд. Ловецът отстъпи крачка встрани и отправи поглед към вожда. Лата налгут видя сина си и го позна, разпозна го от пръв поглед, въпреки неговия окаян външен вид. Нито един мускул не трепна по неговото лице, нито една мигла не се раздвижи. Той закрачи, изпълнен с достойнство, към своя син и също така с достойнство му подаде ръка.