В долината на смъртта

— Моля! Но ние за съжаление няма да можем да ви правим компания, Сеньор Ролан ни очаква.

— Жалко, но няма да ви задържаме. Да се надяваме, че пак ще се видим!

Двамата тръгнаха да си вземат според добрите стари нрави най-напред пушките. Почти бяха стигнали вратата, когато влязоха Олд Файерхенд и апачът.

Лефлър й Уолкър отскочиха стреснато.

— Я гледай, вече сте били тук, сеньорес? — усмихна се Олд Файерхенд. — Не сте ни очаквали толкова скоро, а? Смятахте, че сме зад вас.

— Не, ние сме зад и пред тях, ако не се лъжа — ухили се Сам. — Именно така!

Същевременно стегна ръце около гърлото на слисания Уолкър и го събори на земята. В същия миг и Лефлър бе приклещен от Дик и Уил. Олд Файерхенд и Винету скочиха към тях и в рамките на минута двамата мерзавци бяха със запушени уста и така здраво овързани, че не бяха в състояние да се помръднат. После ги отнесоха при Ролан.

Олд Файерхенд пристъпи до вратата, водеща към двора и махна на един мохавски воин, чиято украса от пера го отличаваше от другите. Червенокожият никога не беше виждал ловеца, сметна го за приятел на Ролан и като се освободи от копието, щита и пушката, приближи.

— Нека моят червен брат се качи — каза ловецът. Мислейки, че трябва да говори с Ролан, индианецът го последва, без да подозира нищо. Горе Олд Файерхенд го пропусна да влезе пръв и придърпа вратата след себе си.

— Уф!

Само този звук издаде червенокожият, после притихна. Пред него стояха двадесет въоръжени апачи и неколцина бели мъже, зад него Олд Файерхенд, до него Дик и Уил. Както бягството, така и съпротивата бяха немислими при едно такова числено надмощие. И той застана очаквателно, за да издебне най-благоприятния миг за действие.

— Нека червеният ми брат не се страхува — каза ловецът. — Тук стоят Винету — вождът на апачите, Лата Налгут — Силната ръка, а аз съм Олд Файерхенд, когото червените мъже наричат Инсхава нантон — Белия вожд.

— Уф, уф — изплъзна се от мохава.

— Аз живея с вас в мир. Вие не сте ми сторили зло, нито аз на вас. Но сега сте се съюзили с бели мъже, които са крадци и разбойници. Ще ти съобщя какви престъпления са извършили.

Олд Файерхенд нахвърля на мохава картина за ужасяващите безчинства на белите.

— Съжалявам — продължи той, — че сте станали приятели с тези престъпници. Ние дойдохме да ги накажем. Желаете ли да попречите на намеренията ни?

Индианецът погледна удивено сериозното, ала приятелски разположено лице на Олд Файерхенд. Така той не беше си представял този прославен воин.

— Онова, което Инсхава нантон каза, е истина. Той никога не изрича лъжа. Мъжете, за които говориш, са зли. Те заслужават наказание. Но аз не съм вожд, не мога да постъпя другояче, освен да ги закрилям. Само вождът може да издаде друга заповед.

— Тогава изчакай, докато дойде!

— Нямам право.

— В такъв случай ще загинеш. Ние сме четири пъти по десет по десет, а вие сте само три пъти по десет.