В долината на смъртта

— Великолепно!

— Ролан не го намери така великолепно, хи-хи-хи-хи! Неговият гръб има вида на географска карта, на която страните са оцветени в кафяво, а моретата — в синьо. Ако не беше си признал, съвсем сигурно щеше да се добави и малко червено. Нека ти покажа избата.

Горд като някой победител, малкият закрачи напред. Олд Файерхенд и Херман го последваха.

В кухнята една голяма плоча бе вдигната от пода. Виждаше се каменно стълбище.

Лампи тримата намериха в кухнята и слязоха долу. Онова, което видяха там, предизвика изумлението им. Зимникът съдържаше бъчви с брашно, съсъди с яйца, заровени в трици свински бутове, дълги низи наденици. С две думи, имаше запас от продоволствия, които даваше да се заключи, че Ролан действително е отчитал евентуална обсада.

Олд Файерхенд тайно се удивляваше на хладната разсъдливост на дребния трапер. Той самият под напора на трескавите събития не бе взел под внимание съображенията, които иначе от само себе си щяха да му се наложат. Обграден от всички страни с различно настроени индианци, за Ролан винаги съществуваше възможността някое от тези племена да се отнесе враждебно с него и да бъде принуден да се заключи в къщата си. Той трябваше следователно да е подготвен за такива случаи.

— Е, как ти се харесва тая работа? — захили се Сам.

— Отлично! — влезе Олд Файерхенд в престрелката на дребосъка.

— И кой е откривателят на тая бонанса от наслади за търбуха?

— Мистър Сам Хокинс!

— Кажи, тоя мастър не е ли умен тип, а?

— От време на време.

— От време на време?… Хм-м, ами добре тогава, че тъкмо днес съм имал един от умните си часове, ако не се лъжа. Behold! Тук има и тютюн, а там пури… позволи ми да запаля една!

Наистина имаше няколко съда пълни с тютюн и обилно количество пури. Можеха да бъдат съхранявани тук, тъй като зимникът в тази знойна долина бе напълно сух.

Докато Сам си палеше пура, Олд Файерхенд продължи изследването. Понеже подът се състоеше от здраво трамбована пръст, обърна му внимание един четвъртит камък, който с малки усилия съумя да отстрани. Лъхна го миризма на влага.

— Сам, донеси лампата! Мисля, че тук има кладенец.

— Това би било голям късмет. За индианците водата е по-добра от бирата.

— Навярно защото искаш да я запазиш за себе си, мастър Чи-коне?

— Обиждай си, Бели вожде! Бирата и без това е нищо за индианските гърла. Хи-хи-хи-хи!

Той донесе лампата си и освети отвора. Правилно, едно малко водно огледало проблесна насреща им и се оказа, че водата е с добри качества.

— Това е най-доброто от всичко, което намерихме тук — каза Олд Файерхенд. — Сега не само хората, но и конете могат да се напият до насита. Вярно, черпането ще отвори много работа.

— О, не! — отвърна Херман. — Тук в ъгъла виждам една желязна помпа с няколко маркуча. Значи няма да черпим.

Когато Олд Файерхенд отиде да огледа нещата, в очите му падна слаба светлина. Различи в зида един може би трицолов отвор, който водеше вън на открито. Находката беше изключително полезна, защото през отвора можеше да се прекара маркуч и по този начин без особен труд да се даде вода на конете.